Левкоцити. Брой, видове и функции

 

1. Брой, видове, левкоцитна формула

Организмът на човека има система за унищожаване на инфекциозни и токсични агенти, която се състои от левкоцити в кръвта и тъканни клетки, произхождащи от левкоцитите. Тези клетки работят заедно по два начина – те или разрушават агентите посредством фагоцитоза, или образуват антитела.

Брой на левкоцитите

Левкоцитите представляват 1% от обема на кръвта. Броят им се представя в абсолютни стойности.

У възрастни те са от 4.109 до 11.109/l – средно 8.109/l.

У новородените левкоцитите са 18-20.109/l, но за 4-5 дни броят им се понижава и достига горната граница за възрастни – 9.8-12.109/l, а до началото на пубертета се изравнява с този у възрастните.

Левкоцитоза е увеличението на броя на левкоцитите над референтните стойности. Тя бива:

1) патологична (при инфекции или при други патологични състояния – при левкемия)

2) физиологична – преходна – поради изпразване на кръвните депа. Наблюдава се след нахранване, след физическа работа, след емоционална възбуда, при страх, по време на бременност, след гореща баня, след интензивно слънчево облъчване, при болка, при пушачи.

Левкопения е понижението на броя на левкоцитите под референтните стойности поради намалена продукция или увеличено разграждане. Наблюдава се:

1) при потискане на функцията на костния мозък (костномозъчна аплазия) под действие на рентгенови лъчи и токсични вещества,

2) при лечение с нестероидни противовъзпалителни средства,

3) при някои инфекции (паравирусни, малария),

4) при автоимунни заболявания (системен lupus erythematosus).

Видове левкоцити

Циркулиращите в кръвта левкоцити не съдържат пигмент – те са прозрачни. Класификацират се на два клетъчни типа според наличието или липсата на гранули в цитоплазмата и според формата на клетъчното ядро: гранулоцити (полиморфонуклеарни) и агранулоцити (мононуклеарни).

гранулоцити1) Гранулоцити (полиморфонуклеарни левкоцити). Те са най-многобройни (65% от левкоцитите, с голям брой гранули в цитоплазмата.

~ неутрофили (95% от гранулоцитите). Гранулите им се оцветяват от розово до синьо-черно от киселата червена боя еозин и от базичната синя боя хематоксилин. Ядрото е удължено, с изразена сегментация, която се увеличава с клетъчната възраст. Ядрото първо се разделя на 2 лоба, а при по-старите клетки – на 4-5 лоба, свързани с нишка от хроматин.

~ еозинофили (1% до 4% от гранулоцитите). Гранулите им са едри, съдържат смилателни ензими и се оцветяват от еозин в ярко червено, червено-оранжево или медено жълто. Ядрото се разделя на два лоба като очила.

~ базофили (само 0,5% до 1% от гранулоцитите). Гранулите са тъмно виолетови базофилни (багрят се от хематоксилин), малко на брой, различни по големина, едри, пакетирани, покриват ядрото и цитоплазмата и съдържат хистамин. Ядрото е тъмно пурпурно, прищъпено на две части – U- или S-образно.

агранулоцити2) Агранулоцити (мононуклеарни левкоцити) – около 35% от левкоцитите без гранули в цитоплазмата.

~ моноцити (5% от левкоцитите) – най-големите от всички левкоцити, с тъмновиолетово бъбрековидно ядро.

~ лимфоцити (30% от левкоцитите). Те варират по размери, имат голямо базофилно (пурпурно) ядро, което запълва почти цялата клетка. Има два главни типа нормални лимфоцити: В-клетки, които съзряват в костния мозък и Т-клетки, които съзряват в тимуса. Трети специфичен тип клетки са натуралните килърни клетки (NK -клетки), които имат цитоплазма с по-голям обем и с небесно сини гранули.

Неутрофили, еузинофили, базофили, както и моноцити и лимфоцити нормално присъстват в кръвта.

Левкоцитна формула

Поради хетерогенността на левкоцитите, левкоцитният брой е само повърхностен показател, който не ни дава достатъчно информация. Количеството на левкоцитите в отделните субпопулации е по-важно.

Левкоцитната формула (диференциална кръвна картина) отразява съотношението на отделните видове левкоцити в периферната кръв, които се изразяват в процент от общия им брой. Левкоцитите се диференцират, разделят се в групи и различните видове левкоцити се изброяват при наблюдение на оцветена кръвна натривка под микроскоп. Броят се и се диференцират морфологично 100 клетки, като резултатите се дават като относителни стойности (в проценти). Този начин на изброяване се нарича „диференциално броене”.

Нормалната левкоцитна формула е:

(St) пръчкоядрени неутрофили – 2 – 4%

(Sg) сегментоядрени неутрофили – 50 – 70%

(Eo) еозинофили – 2 – 4%

(Ba) базофили – 0 – 1%

(Mo) моноцити – 2 – 8%

(Ly) лимфоцити – 25 – 40%

Млади, незрели левкоцити (миелобласти, промиелоцити, миелоцити и др.) нормално се намират само в червения костен мозък. Те могат да се наблюдават в кръвта само при патологични състояния. Появата на млади, незрели левкоцити в кръвта се нарича олевяване.

2. Функции на левкоцитите. Защитна функция на кръвта.

Белите кръвни клетки живеят кратко – обичайно няколко дни.

Бактерии или други чужди агенти могат да навлязат в тялото и тогава белите кръвни клетки енергично се насочват към тях. Те разполагат с различини пътища за атака срещу появилите се бактерии.

Гранулите на всички гранулоцити съдържат биологично активни вещества, които участват във възпалителни и алергични реакции.

Лизозомите на гранулоцитите разполагат с ензими, отговорни за смилането на чуждите материали (микроорганизми и др.). Така левкоцитите представляват главният защитен механизъм срещу инфекции.

Неутрофилни гранулоцити

Неутрофилите са ”клетките чистачи” на организма. Тяхната главна функция е защитата от бактериални инфекции чрез поглъщане на бактериите (фагоцитоза) и тяхното убиване. Те фагоцитират също чужди тела, гъбички, клетъчни остатъци, фибрин и др.

Бактериалната инвазия предизвиква инфламаторен (възпалителен) отговор, при който костният мозък се стимулира да произвежда и освобождава голям брой неутрофили. Дразнители за това са получените в хода на възпалителния процес вещества, намаляването на рН и повишаването на осмолалитета в увредените тъкани. От костния мозък неутрофилите навлизат в циркулацията, където остават около 6 – 12 часа. Тук голяма част от тях се привличат от ендотела, свързват се с ендотела чрез интегрини (адхезивни гликопротеини), приплъзват и адхезират (полепват) към ендотела, деформират се и се промъкват между ендотелните клетки на капилярите – явлението се нарича диапедеза. След това неутрофилите, мигрират в околнште тъкани, за да се борят с инфекцията. В тъканите те преживяват 1-5 дни.

диапедеза

За да осъществят главната си функция неутрофилите най-напред трябва да бъдат привлечени към мястото на увреждането. Те бързо се натрупват във фокуса на инфекцията притегляни от химиотоксични агенти (цитокини), които насочват движението им. Тези химични вещества се освобождават от наранени тъкани, от мастоцити, от макрофаги, от увредени микроорганизми. Движението на неутрофилите към тези химични агенти се нарича хемотаксис. От неутрофилите също се освобождават вещества (левкотриени, простагландини, тромбоксани), които подпомагат адхезията им към съдовия ендотел, бързата миграция на белите кръвни клетки към проблемната област и хемотаксиса.

    Под действие на плазмени фактори, бактериите се облагат от опсонини (имуноглобулини Е) и стават “по-вкусни” за фагоцитиращите неутрофили. Обложените бактерии се свързват към мембраната на неутрофилите и се отключва процесът фагоцитоза на бактериите. Бактериите се прикрепват към повърхността на неутрофилите чрез фибронектин – адхезивен белтък по бактериалната повърхност или чрез белтъци от комплементната система, или чрез опсонини (IgG). Неутрофилите поглъщат чуждата частица и образуват вакуола. Гранулите се сливат с вакуолата. Гранулите на неутрофилите и лизозомите представляват пакети от ензими (протеази, лизозим) и антибиотик-подобни протеини, които се изливат и деструктират инвазиращите микроорганизми. Неутрофилите увеличават поемането на кислород и образуват супероксиди   – кислороден радикал (О2-), водороден пероксид (H2O2). Това са бактерицидни оксиданти, които окисляват бактериите. Те представляват токсични реактивни кислородни разновидности, получени с помощта на клетъчно свързан ензим НАДФН-оксидаза. С участието на ензма миелопероксидаза се образува хипохлорна киселина (HOCL), която е токсична за бактериите. Антимикробните продукти на неутрофилите могат да увредят тъканите на гостоприемника. Краткият живот на неутрофилите е вероятно адаптация, предназначена да ограничи увреждането на гостоприемника по време на възпалителния процес. Неутрофилите могат да фагоцитират само веднъж. Мъртвите бактерии и неутрофили образуват гнойта.

Еозинофилни гранулоцити

Функцията на еозинофилите не е напълно ясна. Те играят важна роля при алергичните състояния (астма), при паразитни инфекции и при тежки вирусни инфекции. След като напуснат костния мозък, те престояват в циркулацията около 30 минути. Подобно на неутрофилите, еозинофилите са подвижни, способни са да мигрират в тъканите, където преживяват седмици. Еозинофилите могат да фагоцитират. Техните гранули съдържат хистамин и ензими, които са токсични и за паразитите, и за тъканите на гостоприемника.

Еозинофилия (увеличен брой на еозинофилите) обичайно се наблюдава при хора с алергични и паразитни заболявания.

Еозинопения (намален брой на еузинофилите) се наблюдава при стресови състояния и остри инфекции.

Базофилни гранулоцити

Базофилите живеят в кръвта, подвижни са, могат да мигрират в съседни тъкани, фагоцитират, участват в локални имунни реакции. Комплекси от антигени, свързани с IgE се свързват с IgE рецептори по повърхността на базофилите – така стимулираните базофили освобождават хистамин от гранулите си, който предизвиква локално разширение на кръвоносните съдове и увеличаване на пропускливостта им, а също и хиперсензитивни реакции.

Моноцити

Подпомагат функцията на неутрофилите като фагоцитиращи “чистачи”, но живеят по-дълго и имат допълнинелна роля. В кръвта престояват 30-70 часа, мигрират в тъканите, където нарастват и се превръщат във фагоцитиращи макрофаги – част от моноцито-макрофагеалната система, подплатяваща съдовете на черния дроб, слезката, белите дробове, лимфните възли, тимуса и костния мозък, които са входни врати за инфекции. В тъканите макрофагите живеят около 3 месеца. Активираните макрофаги фагоцитират микроорганизми и клетъчни отломки и са важни компоненти на клетъчно-медиирания имунинет. Моноцитите секретират над 100 вещества, които въздействат върху лимфоцитите и върху много други клетки. Когато са стимулирани, секретират интерлевкин -1 (ИЛ-1), който улеснява пролиферацията и узряването на Т лимфоцитите. Моноцитите участват в имунните отговори, като представят антигенните продукти на Т и В лимфоцитите. Играят важна роля при остри и хронични инфекции (туберкулоза) и злокачествени заболявания.

Лимфоцити

Лимфоцитите са преди всичко в лимфоидните тъкани, лимфните възли, слезката, тимуса, тонзилите, аденоидите, апендикса и паеровите плаки на стомашно-чревния тракт. Навлизат в циркулацията главно чрез лимфните съдове. Живеят от 4 денонощия до 10 години в зависимост от класовата си принадлежност, като рециркулират между кръвта и лимфоидните тъкани. Не могат да фагоцитират, но вземат голямо участие в реализирането на имунните механизми. Лимфоцитите играят важна и основна роля в защитата на тялото от инфекции.

В кръвта има три главни категории лимфоцити:

1) В-клетки (съзряващи в костния мозък) – отговорни са за хуморалния имунитет. В присъствие на антиген (чужд протеин) В-клетките се превръщат в плазматични клетки и започват да синтезират и освобождават антитела (гама-глобулини). Антителата се транспортират чрез кръвотока към мястото на инфекцията, където “маркират” чуждите агенти за деструкция от други компоненти на имунната система.

2) Т-клетки (съзряващи в тимуса) – хелперни, супресорни и цитотоксични – отговорни са за клетъчно-медиирания имунинет.

3) Натуралните килърни клетки (NK-клетки) и цитотоксичните Т-клетки са в състояние да убият поразени от вируси клетки на тялото.

Специални В- и Т-клетки, наречени паметови-клетки, “запомнят” специфични антигени. Тези клетки могат бързо да генерират имунен отговор, когато в последствие бъдат изложени на същия антиген.

Увеличаване на броя на лимфоцитите (лимфоцитоза) е обичайно белег за вирусна инфекция и хронични възпалителни заболявания. У деца от 4-ия ден до 4-тата година от живота се наблюдава физиологична лимфоцитоза. Намаляване на броя на лимфоцитите (лимфоцитопения) се наблюдава при някои инфекции и др.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.