Кръв

 

кръвни формени елементи1. Състав

Кръвта е специализиран тип свързваща течна тъкан. Тя е част от вътрешната течна среда на организма, циркулира в собствена система и участва в преноса на кислород и въглероден диоксид до и от клетките. Кръвта е непрозрачна червена течност с особен мирис, алкална реакция и слабо солен вкус. Заема около 7% от телесната маса на човешкото тяло и при възрастен индивид е приблизително 5 литра. Тя е съставена от:

• клетъчни (формени) елементи – около 45% от обема на кръвта.

– еритроцити (Те са 95% от всички кръвни клетки. Цитоплазмата им съдържа червен пигмент наречен хемоглобин, на който кръвта дължи червения си цвят. Артериалната, богата на кислород кръв е с ярко червен цвят, докато венозната, богата на въглероден диоксид кръв е с много тъмно червен цвят.

– левкоцити (Те са по-големи по размер от еритроцитите и имат много важна и основна роля в защитата на тялото от болестотворни микроорганизми и всякакви вредни нашественици.

– тромбоцити (Най-малките по размер формени елементи, които са с овална форма и са отговорни за съсирването на кръвта, )

• плазма – около 55% от обема на кръвта. В плазмата са суспендирани формените елементи.

2. Функции на кръвта.

Транспортна функция.

Кръвта транспортира необходимият за окислителните процеси О2 от белите дробове до клетките на тялото и метаболитният продукт СО2 – от клетките на тялото до белите дробове. Тя пренася хранителни вещества (прости захари, аминокиселини, масти), витамини, ензими и хормони до клетките и различни продукти на клетъчния метаболизъм до екскретиращите органи. Уреята, пикочната киселина, креатинин и метаболитната вода се елиминират чрез бъбреците. Излишната вода в организма се елиминира също и чрез белите дробове и кожата. Черният дроб отстранява билирубина (продукт на катаболизирания хемоглобин в еритроцитите). Като транспортира метаболитни продукти и хормони, кръвта осигурява хуморалното единство на организма.

Защитна функция.

Левкоцитите осъществяват защитата на организма, като поглъщат и разрушават чужди агенти (микроорганизми) и участват в имунни реакции. Кръвта участва в процесите на кръвоспиране и кръвосъсирване – така тя предпазва организма от кръвозагуба .

Участва в регулацията на алкално-киселинното равновесие на организма.

Кръвта буферира промените в рН посредством ефективни буфери (протеини, аминокиселини, НСО3- и фосфати в плазмата и хемоглобин в еритроцитите). Кръвта транспортира излишъка от киселини и основи до бъбреците и чрез тяхното елиминиране също регулира рН на организма.

Регулира телесната температура.

Посредством вазодилатация (разширяване на кръвоносните съдове) се увеличава кръвотокът към кожата. Това води до увеличаване на топлинните загуби и телесната температура се намалява. Посредством вазоконстрикция се намалява кръвотокът към кожата, намаляват топлинните загуби от организма и се повишава телесната температура. Водата в кръвната плазма е топлоемка – тя абсорбира метаболитната топлина, транспортира я към белите дробове и кожата и оттам топлината се освобождава в околната среда.

Кръвта е специализирана да поддържа постоянството на вътрешната течна среда на организма (хомеостазата).

Поддържането на хомеостазата е тясно свързано с поддържането на постоянството в обема и състава на кръвта и телесните течности. Нормалният обем на циркулиращата кръв осигурява нормална перфузия на тъканите с кръв и пълноценно осществяване на всички транспортни функции. За поддържането на хомеостазата са много важни солевият състав, осмолалитетът и рН на кръвта, а също и концентрацията на плазмените белтъци.

3. Обем.

Нормално обемът на кръвта е 7-8% от телесната маса. У мъже той е 5-6 l, а у жени – 4-5 l. Обемът на кръвта се променя малко у отделните индивиди. Даже когато се губи кръв тя се възстановява бързо. Не цялото количество кръв е в движение. Част от нея се намира в кръвните депа и служи като резерв. Роля на кръвни депа изпълняват органи, в които има синусоидално разширени венозни кръвоносни съдове, където тя се задържа. Оттам кръвта се мобилизира при повишени изисквания – при емоции, физическа работа, кръвозагуба и др. Кръвните депа са пет: 1) черен дроб, 2) кожни съдове, 3) абдоминални съдове, 4) слезка, 5) бял дроб.

Бърза кръвозагуба на 1/3 от обема на кръвта или бавна кръвозагуба на 1/2 от обема, води до смърт. Хронична кръвозагуба се понася по-леко от организма.

4. Физико-химични свойства на кръвта.

Вискозитет. Кръвта е по-плътна, по-гъста и по-адхезивна от водата. Сравнителната резистентност на кръвотока спрямо тази на водата е вискозитетът. Вискозитетът на кръвта е 3.5 – 5.5 спрямо този на водата, който се приема за 1.0. Еритроцитите и плазмените протеини повишават вискозитета на кръвта.

Цвят.

– Артериалната кръв съдържа оксихемоглобин, който й придава ярко червен цвят.

– Венозната кръв съдържа по-малко О2 и има винено червен цвят.

– Плазмата е жълтеникава.

рН. Кръвта е леко алкална – рН е от 7.35 до 7.45. Артериалната кръв има по-малко СО2 и затова е по-алкална от венозната.

Температура – 37.20С.

Хематокрит – това е обемът на еритроцитната маса, изразен като процентна стойност от единица обем на цялостна кръв. Хематокритът е средно 0.42 – 0.48. При жени стойностите му са нормално в границите между 0,37-0,47, а при при мъже между 0,40-0,54. Хематокритът се променя при промяна в броя на еритроцитите или в обема на плазмата. Например хематокритът намалява при намален брой на еритроцитите (олигоцитемия, анемия) и при хидремия. При полицитемия (увеличен брой на еритроцитите в кръвта) и при дехидратация хематокритът се увеличава.

кръвна плазма5. Кръвна плазма

Кръвната плазма представлява течно междуклетъчно вещество в което плуват формените елементи и съдържа 90% вода (водата е разтворител, средство за транспорт, темературен регулатор и смазка), 7% протеини, 3% електролити, аминокиселини, глюкоза, липиди, различни ензими, хормони, продукти на метаболизма и много други органични и неорганични материали. Концентрацията на тези съставки се влияе от храненето, от клетъчния метаболизъм и от нивата на хормоните и витамините. Нормалният плазмен обем е около 5% от т.м. (около 30-40 мл на кг телесна маса). 1/3 от белтъците на кръвната плазма са антитела, който имат важна защитна функция. Плазмата пренася и хормоните до всички клетки в организма и така се явява посредник в хуморалната регулация на човешкото тяло.

Плазмата се получава от прясно взета кръв, която веднага се центрофугира. При центрофугирането формените елементи се отделят от плазмата преди да е настъпило кръвосъсирване.

Електролитите в плазмата са катиони и аниони. Главният катион е Na+ (около 144 mmol/l) – той има ефект за осмотичното налягане и за движението на течностите и подпомага формирането на обема на ЕЦТ. Основни аниони са Cl- (около 103 mmol/l) и HCO3-(около 24 mmol/l). Други йони са K+, Ca2+, PO42-, I -, Mg2+ – те имат различно значение за организма.

Хранителни вещества в плазмата. Глюкоза – източник е на енергия за тялото. Аминокиселини. Липиди – фосфолипиди, триглицериди, свободни мастни кеселини и холестерол. Липидите са важни компоненти на нервните клетки и стероидните хормони.

Отпадни (метаболитни) продукти в плазмата. Плазмата транспортира млечна киселина, креатинин, азот-съдържащи продукти на протеиновия метаболизъм -урея и пикочна киселина към бъбреците, откъдето те се отделят от организма след преработка и филтрация.

Газове и буфери. Основните газове в плазмата са О2 и азот (физически разтворени) и СО2 (разтворен и под форма на HCO3- ).

Плазмени протеини. Плазмата съдържа около 70 g/l протеини с различна молекулна маса – албумини, фибриноген и глобулини. Много от тях се синтезират в чернодробните паренхимни клетки.

Албумините (около 40 g/l) са нискомолекулни плазмени протеини – около 60% от всички плазмени протеини. Те преминават слабо чрез дифузия през интактния съдов ендотел, затова тяхната главна функция е да предизвикват задръжка на вода в кръвта чрез увеличаване на онкотичното налягане, което поддържа кръвния обем и кръвното налягане. Нормалното онкотично налягане е 25 mmHg. Ако количеството на албумините в плазмата намалее (например при недоимъчно хранене, нарушена синтеза в черния дроб или загуба с урината при бъбречни заболявания), онкотичното налягане намалява, по-малко вода се задържа в съдовете, течността напуска капилярите, натрупва се в околните тъкани и причинява оток. Албумините са транспортни молекули в плазмата – те пренасят хормони, билирубин, мастни киселини, лекарства и др..

Глобулините са около 30 g/l (36% от плазмените протеини) са с по-голяма молекулна маса и се разделят на: a (a1 и a2), b (b1 и b2) и g-глобулини. a и b глобулините се образуват в черния дроб. Транспортират липиди и мастно-разтворими витамини в плазмата. Една от техните форми – липопротеините с ниска плътност (LDLP) транспортират холестерол от неговото място на синтеза в черния дроб до различни телесни клетки. Липопротеините с висока плътност (HDLP) отстраняват холестерола от артериите, предотвратявайки неговото депониране там. Някои от тях са фактори на съсирването, други транспортират желязо (трансферин), мед (церулоплазмин), витамини, хормони. Гама глобулините (имуноглобулини – IgG, IgA, IgM, IgD, IgE) са антитела, които помагат да се предотвратят заболявания като тетанус, полиомиелит и др.

Фибриногенът (4% от плазмените протеини) е съществен за кръвосъсирването. Ако цялостна кръв се съсири, фибриногенът и някои фактори на съсирването се отстраняват от плазмата, а оставащата течност се нарича кръвен серум.

Регулаторни и протективни вещества: хормони, ензими и витамини.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.