Кръвни групи, АB0 система, Rh-система и кръвопреливане

1. Аглутинация.

Ако се смеси на предметно стъкло кръв от различни индивиди в повечето случаи настъпва слепване (аглутинация) на еритроцитите. Аглутиниралите еритроцити в кръвта хемолизират.

Тези реакции протичат и в кръвоносните съдове при кръвопреливане на несъвместима кръв и могат да доведат до запушване на капилярите от аглутиниралите еритроцити, повреждане на бъбречните каналчета и смъртоносни анафилактични усложнения.

Аглутинацията на еритроцитите става в резултат на реакция антиген – антитяло.

аглутинация

В мембраната на еритроцитите се съдържат голям брой специфични антигени наречени аглутиногени, защото предизвикват аглутинация.

Специфичните антитела (g-глобулини), които реагират с антигените се наричат аглутинини. Те образуват мостчета между еритроцитите, свързват ги и ги слепват.

В кръвта на всеки човек се съдържа индивидуален набор от специфични еритроцитни антигени. Много от антигените са рядко срещани. От тях могат да се съставят около 500 милиарда комбинации при отделните хора. Антигенните свойства на повечето антигени са слаби и при кръвопреливане могат да се пренебрегнат. 30 от антигените се срещат често и са причина за сериозни реакции при кръвопреливане поради предизвикване на реакция антиген-антитяло. Двете главни групи антигени, които предизвикват трансфузионни реакции са АВО- и Rh-системата.

кръвни групи AB0 система2. АВО-система

Представена от 4 кръвни групи – А, В, О и АВ. Те са обособени според наличието или липсата на 2 естествени антигена – А и В. Хора с кръвна група А, В или АВ имат едноименни аглутиногени:

  • група А – аглутиноген А, 
  • група В – аглутиноген В, 
  • група АВ – аглутиногени А и В, 
  • група О нямат аглутиногени.

Когато не присъства аглутиноген А по еритроцитната мембрана на даден индивид, в плазмата му се съдържат аглутинини анти-А (α).

Когато не присъства аглутиноген В, в плазмата аглутинините са анти-В (β).

При индивиди с кръвна група О, еритроцитите не съдържат аглутиногени, а в плазмата аглутинините са анти А и анти В (α и β).

При кръвна група АВ, аглутиногените са А и В, а аглутинини няма.

При разногрупово несъвместимо кръвопреливане, анти-А аглутинините се прикрепват към еритроцитите с аглутиноген А, а анти В – към еритроцити с аглутиноген В. Последва хемолиза в кръвта на реципиента.

3. Rh-система.

сенсибилизация

Rh-системата разполага с 47 антигени, но най-важни са С, D и Е, наречени още Rh-фактор (резус фактор) на маймуната макакус-резус, у която са намерени. Най-разпространен е антиген D.

Индивид, който притежава този антиген е Rh-положителен – 85% от хората от бялата раса са Rh-положителни.

Индивид, който не притежава този антиген е Rh-отрицателен.

В плазмата както на Rh-положителните, така и на Rh-отрицателните няма естествени аглутинини. Rh-аглутинините се появяват само след сенсибилизация – при контакт на Rh-отрицателен индивид с Rh-антигени.

При първо кръвопреливане на резус несъвместима кръв, реакция не възниква.

Ако на Rh-отрицателен индивид се прелее кръв, съдържаща Rh-положителни еритро-цити, той бавно ще образува анти-Rh-антитела, достигащи максимален титър след 2-4 месеца. Ако тогава на същия индивид се направи повторна трансфузия от същата кръв, съдържаща Rh-положителни еритроцити, тогава могат да се развият трансфузионни реакции поради антиген-антитяло реакцията.

При Rh-несъвместимост между брачни партньори са възможни усложнения, които засягат плода.

Хемолитична болест на новороденото (фетална еритобластоза).

Причинява се от аглутинация и хемолиза на еритроцитите. При бременност, ако майката е Rh-отрицателна, а плодът е унаследил от бащата Rh-положителни антигени, у майката може да се изработят анти-Rh аглутинини (IgG) след контакт с еритроцитите на плода. Rh-аглутинините са непълни антитела, с малки размери. Те проникнат през плацентарната бариера от кръвта на майката в кръвта на плода, където причиняват аглутинация на еритроцитите му.

При първа бременност на Rh-отрицателна майка с Rh-положителен плод не се развиват достатъчно анти-Rh аглутинини, които да увредят плода.

Увреждането е обикновенно при втора или трета бременност, когато образуваните в майката антитела навлизат през плацентата в кръвта на плода и причиняват аглутинация на еритроцитите му с последваща хемолиза. Освободеният хемоглобин се превръща от макрофагите в билирубин и кожата на новоредените пожълтява. Попадналите в кръвта на новороденото анти-Rh аглутинини от майката циркулират 1-2 месеца след раждането и продължават да разрушават еритроцитите му. Черният дроб и слезката произвеждат усилено еритроцити и са силно увеличени. Хемопоезата е засилена и в кръвта се появяват еритробласти – затова състоянието е известно като фетална еритобластоза. Ако хемолизата е тежка, плодът загива вътреутробно от анемия и жълтеница. Ако такива новородени преживеят, те са с тежки психични отклонения и смущения в двигателните функции, тъй като билирубинът се отлага в невроните на базалните мозъчни ядра – състоянието е познато като керниктер. За да се предотвратят усложненията след първа Rh-несъвместима бременност на Rh (-) майка с Rh (+) плод, се въвежда анти-Rh серум, който предотвратява активното образуване на анти – Rh аглутинини.

4. Кръвопреливане.

кръвни групи и аглутинация

Когато е необходимо да се направи кръвопреливане, трябва най-напред да се определи кръвната група на приемателя (реципиента).

Определянето става върху специални плочки с три гнезда с тест серуми с известно аглутининово съдържание.

· във всяко от гнезната на плочката се поставя серум с познато аглутининово съдържание: в първото гнездо серумът съдържа аглутинини β (анти В), във второто гнездо – аглутинини α (анти А), в третото – аглутинини α и β (анти А и анти В).

· във всяко от гнездата се поставя капка кръв от изследвания пациент, чието съдържание на аглитиногени по мембраната на еритроцитите е неизвестно.

· отчита се СЛЕД 5 МИНУТИ наличие или липса на аглутинация във всяко гнездо.

a. Ако няма аглутинация в първото гнездо (със серум съдържащ аглутинини b), а в останалите две гнезда се получи аглутинация, кръвта на изследвания е от кръвна група А.

b. Ако няма аглутинация във второто гнездо (със серум съдържащ аглутинини a), а в останалите две гнезда се получи аглутинация, кръвта на изследвания е от кръвна група В.

c. Ако няма аглутинация в трите гнезда, кръвта на изследвания е от кръвна група О.

d. Ако има аглутинация в трите гнезда, кръвта на изследвания е от кръвна група АВ.

Освен това се прави и ”кръстосана проба”. При кръстосаната проба еритроцити от дарителя (донора) се смесват със серум от приемателя (реципиента) и се отчита наличие или липса на аглутинация на еритроцитите на дарителя. Тази проба дава информация единствено дали е възможно кръвопреливане в конкретния случай.

Основно правило при кръвопреливане е:

Еритроцитите на дарителя (донора) да не се аглутинират от серума на приемателя (реципиента).

Лица с кръвна група АВ (о) нямат аглутинини (антитела) в серума си. Това позволява те да приемат кръв от останалите кръвни групи и се явяват “универсални приематели”.

Лица с кръвна група О (ab) нямат аглутиногени (антигени) по еритроцитната си мембрана. Това позволява те да даряват кръв на всички останали кръвни групи – явяват се “универсални дарители”. Условието обаче е дарената кръв да не надвишава 300 ml, защото само до 300 ml количеството на аглутинините на дарителя (a и b) се разреждат достатъчно в серума на приемателя, така че реакция антиген-антитяло със съответните аглутиногени на приематела не може да се осъществи.

съвместимо и несъвместимо кръвопреливане

Share Button
Обновено на: 07/11/2014 — 10:18

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme