Кости – устройство и видове

Устройство на костите: В състава на всяка кост се съдържат елементи на всички видове тъкани, но основната съставка е костната тъкан. Междуклетъчното вещество на костната тъкан съдържа органична съставка, придаваща еластичност на костите и неорганични соли, които ги правят твърди. Съотношението на органичните и неорганичните вещества в костите се изменя с възрастта. В детска възраст органичните вещества преобладават в повече от неорганичните соли и затова костите са по-меки и по-еластични. При възрастния човек неорганичните соли са повече и костите стават твърди и чупливи.

Костното вещество бива два вида: ПЛЪТНО и ГЪБЕСТО. Те се различават в зависимост от подреждането на костните пластинки. Всички кости съдържат и двата вида костно вещество, на което се дължи голямата им здравина съчетана с лекотата им.

Костите отвън са покрити със съединителнотъканна обвивка, която се нарича НАДКОСТНИЦА. Тя е богата на нервни влакна и кръвоносни съдове. Костите образуват скелета на човека. Скелета на човек е изграден от над 200 кости.

костно вещество

Според своето устройство, форма и функция костите биват: ТРЪБЕСТИ, ГЪБЕСТИ и ПЛОСКИ.

видове кости

ТРЪБЕСТИТЕ КОСТИ са дълги (това са костите на крайниците) и къси (костите на дланта, предната част на ходилото и на пръстите). Те действат като лостове, които се привеждат в движение посредством закрепените за тях мускули. Всяка дълга тръбеста кост има средна част, тяло и два края. Тялото има форма на цилиндър. Изградено е от плътно костно вещество, което загражда канал, изпълнен с костен мозък. Краищата на дългите тръбести кости са изградени от гъбесто костно вещество, като в кухините му също има костен мозък. Част от повърхността им е покрита с хрущял и се образува ставна повърхност. При бебетата целият костен мозък е червен и има кръвотворна функция. Поради натрупване на мазнини, при израстналия индивид костния мозък придобива жълтеникав цвят и загубва кръвотворната си функция. Късите тръбести кости образуват комплекси, осигуряващи здравината и подвижността на дланта, ходилото и пръстите.

ГЪБЕСТИТЕ КОСТИ са изградени от гъбесто костно вещество, покрито от плътно костно вещество. Те също могат да бъдат дълги (ребра и гръдна кост) и къси (прешлени, кости на китката и задната част на ходилото).

ПЛОСКИТЕ КОСТИ са изградени от две пластинки плътно костно вещество, между които се разполага гъбесто костно вещество. Такива са костите на черепния покрив, лопатката и тазовата кост.

Повечето от костите се развиват, като още през вътреутробния период в зародишната съединителна тъкан се появяват ядки на вкостяване. Те нарастват постепенно и образуват костно вещество. Други кости се развиват от хрущялна тъкан, която постепенно се замества от костна тъкан. Всяка кост нараства на дължина и дебелина. Нарастването на дължина става, като хрущялната пластинка между тялото и края на дългите кости, постепенно се замества от костно вещество. С изчезването на хрущялната пластинка растежа на дължина спира. Растежът на дебелина става чрез надкостницата, която образува костно вещество. Едновременно с това поради разрушаване на старото костно вещество откъм кухината, каналът на костта се уголемява.

Свързване на костите: Костите се свързват чрез срастване,чрез шев, чрез хрущялна тъкан и ставно. Чрез срастване са свързани костите на черепа и тазовите кости. Краищата на някои черепни кости са назъбени и зъбците на една кост влизат във вдлъбнатините на друга кост,като образуват шев. Хрущялно са свързани гръдната кост и ребрата,както и телата на прешлените чрез хрущялни дискове. Хрущялната тъкан може да се преобразува в костна тъкан. Така става при петте кръстцови прешлена, при което се образува кръстцовата кост. Срастването на костите и свързването им чрез шев не дава възможност за никаква подвижност между тях. Това е известно като неподвижно свързване. Когато в средата на свързващата двете кости хрушялна пластинка има малка кухина, тогава има възможност за разместване на костите една спрямо друга. Функционално това свързване е полуподвижно. Така са свързани двете срамни кости разположени в предната част на всяка тазова кост. Свързването на костите чрез стави осигурява тяхното преместване една спрямо друга ,като се извършват различни движения. Това се нарича подвижно свързване. Всяка става има 3 задължителни елемента: ставен хрущял, ставна капсула и ставна кухина. Ставните повърхности са гладки и изпъкнали.

свързване на костите

Ставната капсула е съединителнотъканната пластинка, която обхваща ставните повърхности и ги придържа една към друга. Ставната кухина е цепковидно пространство между ставните повърхности, херметически затворено от ставната капсула. Изпълнена е с течност, която намалява триенето между ставните повърхности и улеснява движението на ставата.

ставна капсула и ставна кухина

Всяка става има и други допълнителни елементи.

Те са: ставните връзки – лентовидни снопчета плътна, влакнеста съединителна тъкан, подсилващи ставната капсула и придържат свързващите се кости;
хрущялни плочки – намират се между ставните повърхности и изпълняват ролята на буфери;
хрущялни пръстени – те увеличават размера на ставните повърхности.

Най-подвижни са сферичните стави (раменната става и тазобедрената става), тъй като движенията в тях стават около много оси. В елипсовидните стави движенията се извършват около две оси (лъчево-киткова става), а в макаровидните стави движенията са около една ос (между костите на пръстите). Най-слабо подвижни са плоските стави (между кръстната и тазовите кости).

Share Button
Обновено на: 28/10/2014 — 17:32

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme