Космосът е безкрайно пространство, където обектите и събитията се появяват и имат относителна позиция и посока.
Според Исак Нютон, космическото пространството е абсолютно – в смисъл, че съществува постоянно.
Според Готфрид Лайбниц космическото пространство е колекция от връзки между обектите създадени от разстоянието и посоката един от друг.
През 18-ти век, Имануел Кант, описва пространството и времето като елементи на систематична рамка.
Според теорията на Алберт Айнщайн на общата теория на относителността, гравитационното пространство се различава от полетата на евклидовото пространство. Експериментални изследвания на общата теория на относителността са потвърдили, че неевклидовото пространство предоставя по-добър модел за изясняване на съществуващите закони на механиката и оптиката.
Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактическо пространство. Вселена може да се употребява като синоним на космос, свят или дори природа. Великата и необятна Вселена е съставена предимно от тъмна енергия и тъмна материя, като и двете до момента не са добре изучени и разбрани. По-малко от 5% е обикновена материя. Първите модели на вселената са направили древните гърци. Според тях вселената е безкрайна и вечно съществуваща, но притежава концентрични сфери с краен размер, отговарящи на звездите, слънцето и планетите, които се въртят около сферичната, но неподвижна Земя.
Съгласно общата теория на относителността, пространството може да се разширява със скорост по-голяма от тази на светлината, но ние можем да видим само малка част благодарение на ограничението, наложено от скоростта на светлината. Тъй като не можем да извършим наблюдения извън обсега на светлината (или което и да е други електромагнитно излъчване), остава неясно дали размерът на вселената е краен или безкраен.
Интересно