Гранулоцитна редица – морфология на клетките в костния мозък и периферната кръв

• Миелобласт. Това е най-младата клетка от гранулоцитния ред. Има големина 15-20 мm. Ядрото е с кръгла форма, разположено централно и заема по-голямата част от клетката. Съотношението ядро/цитоплазма е 6:1. Хроматинът е финомрежест, виолетово оцветен, сред който са разположени 2-5 бледосини нуклеоли. Цитоплазмата е светлосиня с малко по интензивен цвят в периферията на клетката. Не съдържа гранули.

• Промиелоцит. Клетката е най-голямата от гранулоцитния ред 20-25 мm. Ядрото е кръгло или овално, често разположено ексцентрично. Съотношението ядро/цитоплазма е 4:1. Хроматинът е с финомрежест строеж, но се забелязват задебелявания, което го прави по-груб в сравнение с миелобласта. Нуклеолите все още личат, но не са ясно ограничени. Цитоплазмата е по-бледосиньо оцветена. Характерното за промиелоцита е наличието на гранулация, която е азурофилна (първична).

• Миелоцит. Диаметъра му е 12-15 мm. Ядрото е кръгло или овално. Съотношението ядро/цитоплазма е 2:1. Хроматинът е уплътнен (хроматинови купчинки) и липсват нуклеоли. Цитоплазмата е оксифилна и е изпълнена с неутрофилни, еозинофилни и базофилни гранулации. Следователно диференцирането на клетките от ганулоцитния ред на неутрофилни, еозофилни и базофилни започва от миелоцита. Гранулите на миелоцита са по-едри в сравнение с тези на сегментоядрените клетки, което е важна особеност.

Неутрофилните гранули са праховидни, различно големи и с неправилна форма. Оцветяват се червеновиолетово (приемат еднакво киселите и алкалните съставки на боята) и са многобройни в цитоплазмата.

Еозофилните гранули са големи, кръгли, еднакви, малко на брой и изпълват изцяло цитоплазмата на клетката. Оцветяват се в блестящо розовочервено. В по-младите форми отделни гранули могат да бъдат сивкаво оцветени.

Базофилната гранулация е едра и различна по големина. Оцветява се тъмновиолетово. Разполага се в цитоплазмата и върху ядрото, като често го покрива. Базофилната гранулация е водноразтворима, поради което при оцветяване по Романовски-Гимза се разтваря във водата. Така клетката изглежда безструктурна и размазана като “мастилено петно”.

• Метамиелоцит (юнг). Диаметъра му е около 12 мm. Ядрото е бъбрековидно със гладки контури, без прещипвания Хроматинът е кондензират, събран в отделни купчинки. Цитоплазмата е оксифилна с многобройни гранули. Между тях има по-светли хроматинови пространства, така че се получава петнист вид.

• Неутрофилна пръчкоядрена клетка (Stab). – 10-12 мm. Ядрото е с прищипвания, но отделните части са свързани чрез двоен контур (мостчета). Хроматинът е по-груб в сравнение с метамиелоцита, но запазва петнистия си вид. Цитоплазмата е оксифилна, изпълнена с голям брой дребни неутрофилни гранули.

• Неутрофилна сегментоядрена клетка. 10-12 мm. Ядрото е сегментирано на 2-5 сегмента (най-често 3) Ядреният хроматин е пикнотичен, събран на купчинки, тъмновиолетово оцветен. Характерно е сегментирането на ядрото, при което отделните сегменти се свързват посредством тънка нишка (двойният контур изчезва). Отношението ядро/цитоплазма е в полза на цитоплазмата. Тя е оксифилна, изпълнена с многобройна праховидна неутрофилна гранула.

• Еозинофилни гранулоцити. Еозинофилната клетка обикновено е малко по-голяма от неутрофилната (13 мm) Ядрото се състои най-често от два сегмента, разположени като “очила”, но мое да има един или повече от два сегмента. Хроматинът е, както при неутрофилните клетки. Цитоплазмата е оксифилна. Характерно за тази клетка са еозинофилните гранули, които изпълват цитоплазмата. Еозинофилните левкоцити притежават висока метаболитна активност (Голджи и едноплазматичния ретикулим а силно развити).

• Базофилни гранулоцити. 9-14 мm. Те са по-малки от неутрофилните гранулоцити. Ядрото се състои от няколко сегмента, но по често е двусегментно. Цитоплазмата е оксифилна. Характерно за клетката е наличието на базофилните гранули.

Трансформацията на миелобласти до зрели гранулоцити се извършва за 10-15 дни. Това става в костния мозък, при което клетките се увеличават около 8 пъти. Митотичната фаза се осъществява от миелобластите, промиелобластите и миелоцитите. Останалите (метамиелоцитите, пръчкоядрените, сегментоядрените) не се делят и образуват съзряваща част от гранулоцитния ред.

Нормално в циркулиращата кръв преминават само зрели гранулоцити (пръчкоядрени и сегментоядрени неутрофили, еозинофили и базофили.

Гранулоцитна редица

Share Button
Обновено на: 01/09/2014 — 09:39

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme