Клетки

клетка     Клетката е най-малката цялостна жива система в многоклетъчния организъм. Тя може самостоятелно да осъществява обмяна на веществата и да се размножава. Клетките са невидими с просто око, затова знанията ни за клетките са свързани с откриването на микроскопа.

Името „клетка“ е въведено през 1665 г. от Робърт Хук. На латински клетката се нарича „целула“, което значи килийка. През 1838-1839 година Теодор Шван обобщавайки натрупаните знания за клетката създава клетъчната теория.

Същността на клетъчната теория е, че всички организми са изградени от клетки, които имат принципно еднакво устройство.

Всяка клетка има определен размер и форма и изпълнява определена функция в многоклетъчния организъм. Клетките във външния слой на кожата са плоски, мускулните клетки са вретеновидни, нервните клетки са звездовидни, кръвните клетки са овални с дисковидна форма. Независимо от различната форма и размер клетките са изградени по принципно еднакъв начин.

Основните структури на клетката са: клетъчна мембрана, цитоплазма и ядро.

клетъчна мембрана

Клетъчната мембрана обособява клетката и осъществява връзката и с вътрешната течна среда на организма. През клетъчната мембрана в двете посоки непрекъснато се пренасят вещества. Транспортът на вещества през нея се осъществява благодарение на свойството и избирателна пропускливост. Така клетъчната мембрана регулира състава на клетъчното съдържание.

 

 

цитоплазма

Цитоплазмата е вътрешното съдържимо на клетката с изключение на ядрото. Тя е изграденаот полутечно основно вещество, в което са разположени клетъчни органели и включения.

 

 

 

клетъчни органели

Клетъчните органели, които присъстват във всяка клетка са ендоплазмената мрежа, рибозомите, апаратът на Голджи, митохондриите, лизозомите и клетъчния център.

 

 

 

рибозоми

Ендоплазмената мрежа заема голяма част от пространството между ядрото и клетъчната мембрана. В нея се синтезират и транспортират до другите клетъчни органели различни органични съединения главно въглехидрати и липиди. По външната страна на част от мембраните се разполагат РИБОЗОМИТЕ. Те са овални телца, които участвуват в синтеза на белтъците. Някои рибозоми са разположени свободно в цитоплазмата.

 

апарат на ГолджиАПАРАТЪТ НА ГОЛДЖИ е свързан в ендоплазмената мрежа. Част от  синтезираните в нея вещества се пренасят в апарата на Голджи, където се преработват и складират и се изнасят извън клетката.

 

 

лизозомиЛИЗОЗОМИТЕ са мехурчета съдържащи смилателни ензими. Чрез тях се осъществява вътреклетъчното смилане.

 

 

китохондрииМИТОХОНДРИИТЕ са „силовите станции“ на клетката. В тях се разграждат органични вещества и се освобождава енергия.  необходима за живота на клетката.

 

 

клетъчен центърКЛЕТЪЧНИЯТ ЦЕНТЪР е разположен до ядрото. Състои се от две центриоли, които участват в клетъчното делене.

 

 

 

клетъчни включенияКЛЕТЪЧНИТЕ ВКЛЮЧЕНИЯ съдържат резервни хранителни съставки гликоген във вид на зърна или липиди във вид на капки. В някои клетки се образуват включения наречени пигментни зрънца. Например: в еритроцитите се съдържат зрънца с пигмента хемоглобин, а в клетките на кожата с пигмента меланин.

 

клетъчно ядроКлетъчно ядро: Клетката обикновено има едно ядро, но има и многоядренни клетки (клетките на напречнонабраздената мускулна тъкан). Формата на ядрото обикновенно е сферична. Обвито е с двуслойна мембрана, като външният слой е свързан с ендоплазмената мрежа. Ядрената мембрана има пори, през които минават веществата от ядрото към  цитоплазмата и обратно. Ядрото е изпълнено с ядрен сок, в който се разполагат ядърцето и хроматинът. Ядърцето участва в изграждането на рибозомите.  Хроматинът се състои от тънки и дълги нишки, изградени от ДЕЗОКСИРИБОНУКЛЕИНОВИ киселини (ДНК), свързани с белтъци. По време на клетъчно делене хроматинът се преобразува в ХРОМОЗОМИ. Броят на хромозомите в телесните клетки е постоянен. При човека те са 46.

митозаДелене на клетката: това е процес, който е в основата за растежа на организма и свойството да се размножава. Новите клетки в организма възникват чрез деленето на съществуващите клетки. Деленето се предхожда от усилено синтезиране на белтъци, рибонуклеинови киселини и вещества богати на енергия. Най-същественото в подготовката на клетката за делене (подготвителната фаза) е удвояването на хроматина. В основата на този процес е способността на ДНК да се самовъзпроизвежда. Деленето бива просто (амитоза) и сложно (митоза).

При амитозата ядрото на изходната клетка се удължава, прищъпва се и се разделя на две половини. Те се отдалечават, цитоплазмата и тя се разделя и се получават две дъщерни клетки. Амитозата е несъвършен начин на делене. При човека се осъществява рядко предимно при увредени тъкани.

МИТОЗАТА е сложно делене при което се постига точно разделяне на наследствения материал на майчината клетка между дъщерните клетки. Митозата протича в четири фази:

митозаПървата фаза – ядрото увеличава размерите си. Удвоените нишки хроматин се превръщат в хромозоми. Хромозомите са 46, но всяка от тях се състои от 2 дъщерни части наречени хроматиди. Ядрената мембрана и ядърцето изчезват. Двете центриоли се отправят в противоположните полюси на клетката. Белтъчните съставки на цитоплазмата между центриолите се уплътняват във вид на нишки. Така се образува делителното вретено.

Втора фаза – хромозомите се разполага в екваториалната равнина на делителното вретено и се залавят за нишките му.

процеса митозаТрета фаза – всяка от двете хроматиди се отправят към единия от срещуположните полюси на делителното вретено. Така се получават 2 напълно еднакви набора по 46 дъщерни хромозоми.

Четвърта фаза – около всеки набор от хромозоми се образува нова ядрена мембрана. Образуват се нови ядърца. Хромозомите загубват очертанията си и се превръщат в хроматин.

Цитоплазмата между двете ядра се прищъпва , при което цитоплазмените органели се разпределят равномерно между новополучените дъщерни клетки.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.