Юпитер

Юпитер     Юпитер е най-масивната планета в Слънчевата система. Сравнен със Земята планетата е 318 пъти по-масивна от нашата, а диаметърът на планетата гигант е 11 пъти по-голям от земния. Тя е петата планета по отдалеченост от слънцето. Юпитер излъчва повече енергия отколкото получава от Слънцето. Както и Сатурн, планетата има пръстени, но те са много тъмни и малки. Те вероятно са съставени от малки зрънца скалист материал и за разлика на сатурновите не съдържат лед.

     Знае се, че е и най-голямата планета в Слънчевата система. Планетата носи името на Бог Юпитер от римската митология. Планетата постоянно е покрита с плътен облачен слой. Юпитер се върти най-бързо от всички планети около оста си. Юпитер има 63 известни естествени спътници. Първите спътници били открити през 1610 година от Галилео Галилей и сега се наричат в негова чест „галилееви луни“. Луните на Юпитер са: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Планетата Юпитер може да се наблюдава вечер при ясно време с бинокъл или малък телескоп. Също може да е видят и галилеевите луни стига да не са скрити от диска на планетата.

Единственият досега космически апарат, директно изследвал атмосферата на Юпитер, е спускаемият модул на Галилео. От него идват данни, че атмосферата на Юпитер се състои от приблизително 86% водород и 14% хелий.

При въртенето около оста си планетата се завърта за 9h 35m, като екваториалните му части се движат по-бързо от околополюсните. Това значи, че за разлика от планетите от земната група Юпитер няма твърда повърхност. Най-интересно е гигантското червено петно. То мени своята големина, яркост и положение върху диска на планетата, но никога не изчезва. Това петно представлява гигантски атмосферен вихър, чиято температура е с няколко градуса по-ниска от температурата на околната среда. За червения цвят на петното допринася и намиращото се в него съединение на фосфора с водорода, наречено фосфин.

От януари 2006г. планетата Юпитер се смята за планетата с най-много луни, а именно 63, от които 4 са достатъчно големи за да бъдат планети. Те са: Ганимед, Калисто, Йо и Европа. Характерно за Ганимед е че е най-големия сателит. Той е 2,017 пъти по тежък от луната на Земята. Ганимед дори е по голям от планетата Меркурий. Калисто е най-голямата луна от 4-те големи луни на Юпитер. Повърхноста на Калисто е покрита с кратери. Йо е най-вулканичното активно място в Слънчевата система. Европа е ледена луна, която има най-гладката повърхност в Слънчевата система.

Юпитер е шестата планета от Слънцето и първата по големина. Два пъти по-масивна от всички други планети, взети заедно (318 пъти повече от Земята). Орбитата ╒ е: 778,330,000 км. от Слънцето, диаметърът е : 142,984 км. (екваториално), а масата: 1.900e27 кг.

В римската митология Юпитер е цар на боговете, в гръцката – Зевс – владетеля на Олимпия.

Юпитер е четвъртият по яркост обект в Слънчевата система след Слънцето, Луната и Венера. Юпитер е посетен един път от „PIONER 10“ през 1973г. Корабът „GALILIO“ в момента в орбита около Юпитер и ще изпраща данни към Земята през следващите 2 години.

юпитер отвътреГазовите планети нямат твърда повърхност, а газовият състав се сгъстява с дълбочината.Това, което виждаме при тяхното наблюдение, са облаците в повърхностната атмосфера. Юпитер е съставен от 90% водород и 10% хелий (по брой атоми; а по маса – 75% водород и 25% хелий) със следи от метан,вода, амоняк и скала, близка до състава на слънчевата мъглявина. Над ядрото на Юпитер лежи основният корпус на планетата под формата на течен метален водород. Тази форма на най-често срещаните елементи е възможна само при налягане надвишаващо 4 млн. бара. При температурата и налягането във вътрешността на Юпитер, водородът е течен, а не газ. Той е електрически проводим и е източник на магнитното поле на Юпитер. Този слой съдържа следи от хелий и различни ледове. Външният слой се състои предимно от молекули водород и хелий, който е течен по-навътре и газообразен по-навън. Атмосферата, която наблюдаваме е само най-горната част на тази многослойна система.Също така има и вода, въглероден диоксид, метан и други молекули в много малки количества. Юпитер и другите газови планети имат високоскоростни ветрове, които се разпростират на големи географски ширини.Те духат в противоположна посока на тези, които духат в съседните географски ширини. Разликите в температурите на тези ширини са причина за цветните ивици, които доминират. Светло оцветените се наричат „зони\", а тъмно оцветените – „колани“. Атмосферата на Юпитер е също доста турболентна. Това показва, че ветровете са причинени от топлината на планетата. Голямото Червено Петно било наблюдавано от Земята в продължение на 300 г. То е с размери от 12 000 до 25 000 км, достатъчно голямо да събере две Земи. Това е регион с високо налягане и облаците му са по-нависоко.

Юпитер излъчва повече енергия, отколкото получава от Слънцето. Вътрешността на планетата е гореща – 20 000 К. Юпитер има пръстени като Сатурн, но много по-слаби и малки. Те са тъмни. Може би са съставени от малки части скален материал и не съдържат лед. Частиците в пръстените на Юпитер не се задържат дълго там, поради привличането им от атмосферата или магнитното поле. Има доказателства, че пръстените непрекъснато се допълват от прах, формиран от микрометеорни сблъсъци в четирите вътрешни луни, които са много енергични, заради голямото гравитационно поле на Юпитер.

През 1994 г. кометата „ШУМЕЙКЪР-ЛЕВИ 9“ се сблъсква с Юпитер и резултатите са впечатляващи. През нощта Юпитер е често най-ярката звезда на небето (на второ място след Венера, която рядко се вижда през нощта). Голямото Червено Петно може да се види с астрономически телескоп, а четирите луни лесно се виждат с обикновен телескоп.

Share Button
Обновено на: 30/10/2014 — 09:29

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme