клетки
тъкани
организъм
опорно-двигателна система
кости, устройство и видове
свързване на главата
гръбначен стълб
гръден кош
свързване на горните крайници
свързване на долните крайници
скелетни мускули
физиология на скелетните мускули
болести на опорно-двигателната система
сърдечно-съдова система
вътрешна течна среда на организма
кръв
имунитет - защитна функция на кръвта
сърце и кръвоносни съдове
сърдечна дейност
грижи за сърдечно-съдовата система
болести на сърдечно-съдовата система
дишане и дихателни органи
газова обмяна - регулация на дишането
увреждане на дихателните органи
болести на дихателната система
храносмилателна система
уста, гълтач, хранопровод, стомах
устройство и функции на червата
хигиена на храносмилателната система
болести на храносмилателната система
обмяна на веществата и енергия
отделителна система
устройство на отделителната система
кожа - устройство и функции на кожата
болести на отделителната система
терморегулация
полова система - полови органи
оплождане и развитие на зародиша
следзародишно развитие на човека
хигиена на половата система
болести на половата система
нервна система - устройство и функции
гръбначен мозък - устройство и функции
главен мозък - устройство и функции
вегетативна нервна система
болести на нервната система
жлези с вътрешна секреция
сетивни системи - обща сетивност
зрителна система - органи на зрението

ХРАНОСМИЛАТЕЛНА СИСТЕМА

Храносмилателната система е съставена от храносмилателни органи, чието предназначение е приемане, механична и химична обработка на хранителните вещества, всмукване на полезните и изхвърляне навън на ненужните съставки на храната.

Еволюцията и е свързана с удължаване, дефиренциране и поява на обособени смилателни жлези. При низшите многоклетъчни организми храносмилателният канал има входно отвърстие и няколко разклонения на червото, което завършва сляпо. При по-висшите многоклетъчни организми се появява и изходно отвърстие (анус), разширение (стомах), обособени слюнчени жлези и черен дроб.
При гръбначните животни с увеличаване размерите на тялото и в зависимост от характера на хранатахраносмилателният канал се усложнява, като ясно се диференцират един от друг отделните храносмилателни органи.

ХРАНА

Храната която приема човешкият организъм всекидневно, служи, от една страна, като източник на енергия, а от друга - като градивен материал на клетките, тъканите и органите.
В състава на храната е необходимо да бъдат включени всички видове хранителни вещества - белтъци, мазнини, въглехидрати. Храната трябва да съдържа задължително и минерални соли, витамини и вода.

Белтъците

имат особено важно значение за подрастващия организъм. Те са градивният материал на всички клетки.

Белтъци са ензимите и голяма част от хормоните. Установено е, че дневно на подрастващите са необходими белтъци 2-3 гр./кг. телесна маса. Недостатъчното количество на белтъците в храната води до забавяне на растежа и развитието на организма и до намаляване на устойчивостта му. Белтъците са и източник на енергия. При окислението на 1 гр. белтъци се освобождават 17,14 KJ енергия.

Мазнините

в храната служат главно като източник на енергия. При окислението на 1 гр. мазнини в организма се освобождават 38,9 KJ енергия. Мазнините влизат в състава на клетъчната мембрана. Необходимото количество мазнини за един ден е 0,8-1 гр./кг. телесна маса.

Въглехидратите

също са източник на енергия. При окисление на 1 гр. въглехидрати в организма се отделят 17,14 KJ енергия. Необходимото дневно количество въглехидрати е 15 гр./кг. телесна маса.

Минералните вещества

в състава на храната съдържат макро и микроелементи. Към макроелементите спадат калций, натрий, фосфор, магнезий и др. Те са 80% от минералните соли. Макроелементите участват в синтезирането на белтъците и витамините и имат значение за поддържането на постоянство на вътрешната течна среда на организма. Микроелементите са: мед, кобалт, цинк, йод, желязо и др. Независимо от малките нужди тяхната роля за нормално функциониране на организма е огромна.

Водата

е задължителна съставка на храната. Тя е 60% от телесната маса на възрастен човек. Освен в течно състояние водата се приема и с хранителните продукти. Необходимото количество на ден е 50 мл.л/кг. телесна маса. Водата е основната съставка на вътрешната течна среда на организма.

Витамините

имат важно значение за нормалното развитие на организма и за поддържане на неговата жизнена дейност. Те стимулират обменните процеси и повишават съпротивителните сили. Недостатъчното количество на приетите витамини води до хипо и авитаминоза. Известни са повече от 50 витамина, всеки със специфични свойства и функции. Прието е да се обозначават с главните букви на латинската азбука. А,В,С,D и т.н. Витамините са две групи - водноразтворими и мастноразтворими. Към водноразтворимите се отнасят витамините от група В, витамин С, витамин РР. Групата на мастноразтворимите включва витамините А,D,Е,К.

Витамин С се съдържа в почти всички зеленчуци и плодове. Участва в окислителните процеси, поддържа еластичността на кръвоносните съдове. и повишава устойчивостта към инфекции. При недостиг на витамин С, в организма се развива болестта скорбут.

Характеризира се с подкожни кръвоизливи, подуване и кървене на венците, обща отпадналост. Дневната нужда от витамин С е 50-100 мл.г. Разрушава се при висока температура

По-важните витамини от група В са В1, В2, В6 и В12. Съдържат се в житните зърна, ориза, бобовите растения, бирената мая. Участват в обменните процеси в нервните клетки, мускулите и при образуването на еритроцитите. При авитаминоза В1 възниква заболяването бери-бери, при което настъпва възпаление на периферните нерви (полиневрит). При авитаминоза В12 се развива злокачествена анемия.

Витамин А се съдържа в животинските мазнини, месото, рибата, млякото, яйцата. Участва в процесите на разтеж и затова се нарича витамин на растежа. Влияе и върху зрението. При авитаминоза А, настъпва изоставане в растежа и кокоша слепота - лошо виждане при намалена светлина. Дневната нужда е 1,5 мл.г.
Витамин D се съдържа в черния дроб, рибата, хайвера, месото, яйцата. Регулира калциево-фосфорната обмяна. При авитаминоза D в детска възраст се развива рахит. Витамин D се образува и в кожата под влиянието на ултравиолетовите лъчи на слънцето. Дневната нужда е 10-12 мл.г.
Витамин Е се съдържа в растителните масла, зърнените храни, зеленчуците, яйцата. Играе важна роля за образуването на полови клетки при мъжа и жената и за износването на плода. При авитаминоза Е възниква безплодие. Дневната нужда е 10-12 мл.г.
Витамин К се съдържа в спанака, зелето, копривата, доматите и др. Синтезира се от бактерии, които живеят в дебелото черво на човека. Витамин К взема участие при кръвосъсирването. При авитаминоза К се появяват кръвоизливи по кожата и в храносмилателната система.

Храносмилане.

Приетите чрез храната хранителни продукти не може да бъдат използвани направо за нуждите на организма. Те се подлагат на физиологичния процес храносмилане. При него се извършва механична и химина преработка на приетата храна и всмукването и в кръвта. В храносмилателната система хранителните вещества се разграждат под въздействието на смилателни сокове, които се отделят от смилателни жлези и отделни секреторни клетки. Смилателните сокове съдържат ензими. Всеки от тях разгражда точно определени хранителни вещества. Действието на ензимите се подпомага от двигателната дейност на храносмилателните органи (перисталтика). Образувалата се хранителна каша наречена химус се придвижва по хода на храносмилателната система. Храносмилането завършва с всмукването (резорбцията) на необходимите хранителни съставки през лигавицата и попадането им в кръвта и лимфата. Ненужните продукти от разграждането на хранителните вещества се изхвърля навън чрез изпражненията (фекалии).