Хормони на щитовидната жлеза. Аналитични методи за определянето им. Тълкуване на резултатите при хипофункция и хиперфункция на щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза е най-голямата ендокринна жлеза в човешкия организъм. Хормоните секретирани от щитовидната жлеза принадлежат към хормоните производни на аминокиселини (тирозин), в състава си съдържат йод и регулират следните процеси:

  • температурата на тялото и отделянето на топлина;
  • развитието и растежа на организъм (особено на костите и нервната система);
  • обмяната на веществата;
  • поведението;
  • съзряването на мозъка при новородените

 

За производството на двата основни хормона – Т3 (трийодтиронин) и Т4 (тироксин) жлезата използва йод, въведен в организма с храната и питейната вода. Отделянето на тези хормони зависи от хипоталамуса, който при потребност от тях отделя белтък (ТРХ – тиреотропин-рилизинг хормон), който се свързва с определени рецептори в хипофизата, а тя стимулирана по този начин отделя хормона TSH (тиреостимулиращ хормон). TSH се свързва с рецептори в клетките не щитовидната жлеза и започва синтезирането на Т4. Отделя се в кръвта, достига прицелите тъкани и органи, където се превръща в Т3. Т3 и Т4 са неразтворими във вода и не могат да се придвижват самостоятелно в кръвта, затова се свързват с тиреоид-свързващ глобулин.

За Т3 и Т4 прицелни са всички органи и тъкани. И двата хормона преминават през клетъчната мембрана. В клетъчното съдържимо са установени три рецепторни белтъка: първият влиза в състава на хроматина, вторият е локализират в митохондрийната мембрана, а третият се намира в цитозола. Местата на рецепторите в клетката в голяма степен изясняват хормоналния ефект.

Когато Т3 (само свободния Т3 е активен) попадна е в по-големи количества в мозъка, се свързва с рецептори в хипоталамуса и блокира отделянето на ТРХ, тоест спира секрецията на щитовидните хормони – това се нарича отрицателна обратна връзка – когато нивата на Т3 и Т4 са ниските секрецията на TSH се увеличава и обратно когато Т3 и Т4 са високи ТSH намалява.

 

Аналитични методи – ИМУНОМЕТРИЧНИ

Източници на грешки и интерференции:

  • Лекарствата – увеличават или намалят резултатите за тиреоидни хормони
  • Интерференция от автоантитела

 

Референтни граници

ТSH 0,3 – 5,0 mU/l

fT4 8,8 – 22,8 pmol/l

fT3 3,0 – 8,8 pmol/l

 

Тълкуване на резултатите:

Концентрацията на fT3 в Централната нервна система (ЦНС) определя секрецията на TSH от хипофизата. Затова нормално ниво на TSH практически означава еутиреоидизъм. Пълна информация се получава, когато концентрацията на TSH се съпостави с концентрацията на fT4 (fT3). Общите T3 и T4 не са директни показатели, защото се повлияват от екстратиреоидни фактори (определянето им има диференциално диагностичен смисъл).

щитовидна жлеза

ХипоТИРЕОИДИЗЪМ (намалена функция на жлезата). Най-честата причина е недостиг на йод в храната и питейната вода. Хипоталамуса и хипофизата улавят този дефицит и стимулират жлезата да произвежда повече хормони което не е възможно. Жлезата нараства много – образува се т. н. гуша. Енергията в организма не е достатъчна, всички процеси протичат по-бавно, лесна уморяемост, студени вълни, апатия, депресивни настроения. Най-чести причини са:

  • Атрофичен тиреоидит
  • Автоимунен тиреоидит (Hashimoto)
  • Поемане на радиоактивен йод, антитиреоидни и други лекарства
  • Полихроманален дефицит на йод

 

Промени в резултат при хипотиреоидизъм:

  • Увеличен TSH – потвърждава съмнение за хипотиреоидизъм
  • Увеличен ТSH и намален fT4 или FT3 насочва към първичен хипотиреоидизъм
  • Увеличен TSH и увеличен fT4 сочат тъканна резистентност към тиреоидните хормони при тежки заболявания – секретиращи тумори, при който липсва отговор на стимулиране с тиреотропин-рилизинг хормон или наличие на антитиреоидни антитела.
  • Намален или нормален TSH и намален fT4 (fT3) се срещат при вторичен хипотиреоидизъм

 

ХИПЕРтиреоидизъм (хиперфункция на щитовидната жлеза). Протича с типични симптоми – засилена обмяна на веществата, настъпва повишение на телесната температура, на сърдечната честота, кръвното налягане, безсъние, треперене, често изпотяване, разстройство и засилен апетит без нарастване на теглото. Най-чести причини са:

  • Дифузна токсична гуша
  • Токсична нодуларна гуша
  • Солитарен токсичен аденом
  • Тиреоидити
  • Предозиране на тиреоидни хормони
  • Увеличен екзогенен йод – лекарства
  • Наличност на ектопични тироидни тъкани

 

Промени в резултат при хипертиреоидизъм:

  • Намален TSH и увеличен fT4 сочат за първичен хипертиреоидизъм
  • Намален TSH може да има при бременност в първо тримесечие поради наличие на хетерофилни антитела
  • Нормален или увеличен TSH и увеличен fT4 насочват към вторичен хипертиреоидизъм

 

Определяне на специфични антитела

Три авто-антигена имат решаващи значение за тиреоидните заболявания:

  • Тиреоглобилин – Anti-TG, измерването му има значение за оценка на риска от метастази след тиреоидектомия (туморен маркер ТАТ)
  • Тирозинова пероксидаза – Anti TPO “микрозомален Ag” (MAT)
  • TSH – рецептор – Anti TSHR

 

Най-прекия път за лабораторен скрининг на тиреоидната дисфункция е:

Определяне на циркулацията в кръвта на TSH. При високи стойности на TSH, fT3 има по-висока диагностична чувствителност и специфичност като “втора стъпка” при потвърждение на хипотиреоидизъм отколкото fT3. При ниски стойности на TSH, fT4 в комбинация с fT3 по-сигурно потвърждават хипертиреоидизъм.

Share Button
Обновено на: 01/09/2014 — 09:59

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme