Хитър начин за печене на чушки

Печените чушки са нещо много вкусно и почти няма човек, който да не ги обожава (освен може би капризния ми син), но също така и всеки, който е пекъл чушки знае колко досадна работа е това. Ако са няколко, то иди – дойди да се прежалиш…. Я в тавата, я на котлона (от старите), на грила или кой както намери. Да, но ако са много……тогава потенето е гарантирано. Ако имате двор или село….потенето пак е сигурно, но поне на добрата стара ламарина се събират много наведнъж. Ами ако си градско чедо и нямаш достъп до такива технически чудеса като ламарината? Тогава? Вариант 1 – в тавата на фурната

печени чушки във фурна

Изпечените и обелени чушки

на няколко пъти. Да, но чушките много омекват, трябва да се обръщат, пък ако са и кривички, после другата досада беленето ти се струва ад. Вариант 2 – чушкопека. Хм, изтипосваш се на терасата за часове, ароматизираш целия квартал и прането на съседите на печени чушки и накрая вече така ти е писнало, че ти иде да ги мяташ през терасата, вместо в чушкопека. Има и някои други варианти, но и те са също толкова мъчителни. И тъй като и аз съм от тези, които нямат достъп до ламаринената технология, всяка година се заричам, че чушки за зимата няма да пека, но……пущините като толкова много ги обичам! Гледам да сложа някое и друго бурканче в килера или пакетче във фризера. За беленето и съхраняването им след печенето има цяла друга тема, но сега на нея няма да се спирам. Та…..дилемата дали да пека или не чушки пак наближаваше и само при мисълта почвах да се потя. Точно в един такъв ден случайно попаднах на снимка в нета, където чушките бяха накачени във фурната на печката с кламери. ГЕНИАЛНО! Веднага изпробвах метода с наличните ми чушки и… О, ЧУДО! Всичко се изпече идеално и бързо. Така и не разбрах на кого е тази идея и чий изобретателен мозък се е сетил за тоя тарикатлък, но който и да е той, няма да спра да му благодаря всеки път, когато пека или хапвам чушка. Направо невероятно, колко е простичко и в същото време ефективно. Спестява толкова главоболия. На всичкото отгоре чушките се изпичат идеално, без значение дали са криви или прави, белят се направо сами и не се разкашкват и не омекват. За сетен път се убеждавам, че гениалните неща са простички и са под носа ни…..стига да се сети човек. Мен чак ме хваща яд, че не съм се сетила за това. Имам се за умница и много тарикатлъци ми хрумват, но това…… От откриването на тази хитринка, печенето на чушки за мен е удоволствие и забавление. Направо им се радвам и ги пека с кеф. По тази причина ще споделя с вас тази хитринка и се надявам да сте толкова доволни, колкото и аз. Струва ви се, че всичко, което написах е прекалено прехвалено и високопарно? Ами пробвайте и се уверете сами. Докато не го направите, няма как да разберете. Пък и нищо не ви струва нали? После съм убедена, че само ще ми благодарите мислено за споделената хитрост, както аз благодаря на този, който се е сетил за първи път за нея (който и да е той). Та…..вълшебството, което ни помага, за да стане този тарикатлък реалност се казва КЛАМЕР. Ето как става:

Необходимо ви е: телени кламери без онова цветно покритие (ако са по-едрички ще е по-добре), чушки (колкото повече, толкова повече, както казва Мечо Пух), фурна (колкото по-голяма, толкова по-добре и ако е с вентилатор, още по-добре), настроение (което ще имате, защото ще видите колко лесна работа е печенето на чушки в апартамент)

Приготвяне: Необходими са ви толкова кламери, колкота са чушките. Разгънете ги (на снимките ще видите как). През дръжката на всяка чушка промушете по един кламер. Ако някоя чушка се е простила с дръжчицата си, то забийте кламера в основата (семника). Важното е чушката да виси на кламера. Извадете решетката на фурната и закачете кламерите с чушките в редички за пръчките на решетката. Поставете решетката във фурната на възможно най-горно ниво. На дъното на фурната поставете тава (най-добре тази , която върви с печката, че е точна по размер). Тя се слага, за да капе сока от чушките в тавата и да не търкате после фурна до припадък, че и да ме проклинате, вместо да ми благодарите. За да е удоволствието от чудото още по-голямо и да си спестите и миенето на тавата, то дъното и покрийте с алуминиево домакинско фолио. След печенето просто махате фолиото и хоп…..тавичката е чиста. Ако нямате подходяща тава, не се притеснявайте – на дъното на печката сложете лист алуминиево фолио. Включете фурната на максимални градуси и на горно и долно печене. Ако имате вентилатор на печката, непременно го ползвайте и него. Печете докато чушките са готови. Това се случва за различно време, в зависимост от това как пече фурната ви и какви са максималните градуси. На мен са ми готови за около 15 мин. Моята фурна е с максимални градуси 250 и вентилатор. За да стане още по-бързо печенето, можете да включите предварително фурната (докато приготвяте чушките с кламерите). Да си призная честно, без вентилатор не съм пекла чушките и нямам представа дали се получава толкова успешно. Ще се радвам ако някой сподели опит и мнение. Предполагам, че с вентилатор печенето ще е по-успешно, понеже той движи горещият въздух и чушката се жари отвсякъде равномерно, без значение дали е крива или права. Без вентилатор може би ще има по-изгорели и по-недопечени участъци – не знам. След като чушките са готови, извадете ги внимателно (много пари) и ги сложете в купа или тенджера с капак, за да се задушат. След като изстинат, естествено следва белене и т.н. Кламерите от чушките вадя по време на беленето, защото при ваденето от фурната естествено парят страшно много. Беленето на изпечените чушки е цяло удоволствие, защото се изпичат много равномерно и люспата пада почти сама или с малко помощ от ваша страна. Кламерите измивам, подсушавам и прибирам за следващия път. Ако ще печете повече чушки и ще зареждате фурната няколко пъти, то си пригответе повече кламери, за да може докато едната доза чушки се пекат, вие да приготвите следващите. След като извадите готовите чушки, накачете новата доза и …..в печката. Освен бързото, лесно и качествено печене, предимството на този начин е, че се събират много чушки. В моята фурна се поместват около 30 чушки. Ако ще пека по-малко чушки просто за хапване, разполагам ги на разстояние, защото така се изпичат много по-бързо и по-равномерно. Ако пека голямо количество ги нареждам една до друга, но все пак гледайте да не се допират плътно една до друга, за да може горещият въздух да ги обгръща отвсякъде и да ги изпича по-качествено. Ами това е – бързо, лесно, простичко и ефективно. Тук ще вметна, че по този начин пека и патладжани, които са по-дребни или от онези тънките и дълги сортове. Получават се идеално и те. Даже ги слагам заедно с чушките и са готови заедно с тях. За по-едри и тумбестички патладжани технологията е друга. Патладжаните набождам тук там с вилица предварително, за да не гърмят във фурната. За всеки случай и чушките боцвам по веднъж горе до дръжката, защото и те имат навика да гърмят от време на време. Сега остава само да се снабдите с кутия кламери, неизвестно количество чушки и да пробвате. Да ви е приятно печенето и сладко похапването!

PS: При следващите печения ще експериментирам някои мои хрумки и ще ви информирам ако установя нещо интересно, относно печенето на чушките по този начин.

Автор: Елена Иванова

Share Button
Обновено на: 24/10/2014 — 00:10

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme