Хипоталамо-хипофизни взаимоотношения. Неврохипофизни хормони – основни физиологични действия и регулация

Някои неврони на хипоталамуса, наред с функциите си, характерни за другите нервни клетки, образуват в сомата си неврохормони, които секретират в кръвта – явлението се нарича невросекреция. Хипоталамусът и хипофизата функционират координирано като една функционална единица. Заедно те регулират функциите на щитовидната, надбъбречната и репродуктивните жлези и контролират растежа на организма, продукцията и изгонването на млякото и осмолалитета на телесните течности. Хипофизата се състои от преден лоб (аденохипофиза) и заден лоб (неврохипофиза). Хипоталамусът е свързан с хипофизата чрез тънко стебло (инфундибулум) и контролира нейните функции чрез нервни и хормонални механизми.

хипоталамо-хопофизни взаимоотношения

• Връзки на хипоталамуса със задната хипофиза.

Задният лоб на хипофизата секретира два хормона в кръвта – невропептидите 1) антидиуреитичен хормон (АДХ, вазопресин) и 2) окситоцин. Тези два хормона всъщност се синтезират в клетъчните тела на невроните в две от ядрата на хипоталамуса – супраоптичното и паравентрикуларното. Аксоните на тези неврони достигат до задната хипофиза. АДХ и окситоцинът се свързват с високомолекулни пептидни преносители (неврофизини) и се транспортират до крайните окончания на невроните, които достигат до задната хипофиза. Хормоните остават депонирани в невросекреторни гранули в разширенията на нервните окончания в задната хипофиза. При стимулация на тези неврони, генерираните акционни потенциали достигат до крайните окончания на техните аксони и предизвикват секреция на невропептидните хормони в кръвта. Хормоните заедно с неврофизините навлизат във венозната кръв на системното кръвообращение през фенестрираните капиляри на задната хипофиза, за да бъдат доставени към прицелните клетки. Секрецията на хормони от неврони носи името невросекреция.

• Връзки на хипоталамуса с предната хипофиза.

хипоталамо-хипофизна система

Предната хипофиза е колекция от ендокринни клетки. Тя секретира 6 главни пептидни хормона: тиреостимулиращ хормон (ТСХ), фоликулостимулиращ хормон (ФСХ), лутеинизиращ хормон (ЛХ), соматотропен хормон (СТХ, растежен хормон), пролактин и адренокортикотропен хормон (АКТХ). Всеки хормон на предния хипофизен дял се синтезира и секретира от различен тип ендокринни клетки с изключение на ФСХ и ЛХ, които се секретират от един тип клетки.

Взаимоотношенията между хипоталамуса и предната хипофиза са неврални и ендокринни. Хипоталамусът и предната хипофиза са свързани директно с хипоталамо-хипофизните портални съдове, които доставят директно повечето от кръвта към предната хипофиза. В клетъчните тела на определени хипоталамусни неврони се синтезират хипоталамусни хормони – либерини и статини. Тези хормони се транспортират надолу по аксоните на невроните до техните крайни окончания в eminentia medianа – област от вентралния хипоталамус, където се съхраняват. Когато тези неврони се стимулират, генерираните акционни потенциали предизвикват секреция на хипоталамусните хормони в тъканите на eminentia medianа. Секретираните хипоталамусни хормони след това навлизат в кръвта на близките капиляри на първичния плексус, които отвеждат кръвта в хипофизните портални съдове (венули). Чрез тези съдове кръвта достига директно до вторичния плексус – капилярната мрежа в аденохипофизата Така хипоталамусните хормони достигат до ендокринните клетки на предната хипофиза и действат върху тях, за да стимулират или инхибират освобождаването на преднохипофизните хормони.

Секретираните аденохипофизни хормони навлизат във венозната кръв, която ги отвежда в системната циркулация и чрез нея до техните прицелни клетки.

Всички хормони на аденохипофизата имат съответен хипоталамусен либерин, а ефекторните хормони (пролактин и растежен хормон) имат и статин.

хипоталамо-хопофизни взаимоотношения

Неврохипофизни хормони – основни физиологични действия и регулация

Антидиуретичен хормон (АДХ, вазопресин)

АДХ или вазопресин е главният хормон свързан с регулацията на осмолалитета на телесните течности. АДХ има две главни действия:

1) върху бъбреците

АДХ увеличава пропускливостта за вода на епителните клетки в крайната част на дисталните бъбречни тубули и в събирателните каналчета. Когато концентрацията на АДХ в кръвта е висока, пропускливостта на тубулните клетки за вода е голяма и водата се реабсорбира в посока от тубулите към интерстициума. АДХ също стимулира реабсорбцията на Na+ в тубулите и увеличава пропускливостта за урея на събирателните каналчета във вътрешната медула. Тези действия на АДХ водят до повишаване на осмолалитета в интерстициума на бъбрека и подпомагат реабсорбцията на водата в събирателните каналчета. Така обемът на урината намалява и тя става по-концентрирана (хиперосмотична).

2) върху съдовите гладки мускули.

АДХ предизвиква спазъм на гладките мускули на съдовите (от това действие произлиза названието вазопресин).

Увеличеният осмолалитет на плазмата (например след прием на соли) е най-важният физиологичен стимул за секрецията на АДХ. Увеличеният осмолалитет (дори с по-малко от 1mOsm/l) стимулира осморецепторите в хипоталамуса и те се възбуждат. Близките неврони, които секретират АДХ се възбуждат, генерираните в аксоните им акционни потенциали се провеждат надолу по аксона и причиняват секреция на АДХ от нервните окончания в неврохипофизата. АДХ увеличава пропускливостта за водата в дисталните части на нефрона. Увеличава се реабсорбцията на вода в тубулите, обемът на урината намалява, а осмолалитетът й се увеличава. Така повече вода се връща в телесните течности и плазменият осмолалитет намалява – възстановява се до нормата. Обратно, намаленият осмолалитет на плазмата (например след прием на вода) е сигнал до хипоталамусните осморецептори за инхибиране на секрецията на АДХ – реабсорбцията на вода в дисталните и събирателните тубули намалява, обемът на урината се увеличава, а осмолалитетът й намалява. Поради намалената реабсорбция на вода, осмолалитетът на плазмата се увеличава – възстановява се до нормата.

При кръвоизлив (хеморагия) секрецията на АДХ се стимулира. Намаляването на обема на ЕЦТ със 7% или повече, предизвиква намаляване на артериалното кръвно налягане, което се улавя от обемни рецептори в предсърдията на сърцето (реагиращи на промени в кръвния обем) и от барорецептори в сънната артерия (реагиращи на промени в артериалното налягане). Импулси от тези рецептори достигат до невроните в хипоталамуса секретиращи АДХ – секрецията на АДХ се усилва.

В условия на стрес (болка, емоции, хирургически интервенции, физически упражнения) и под влияние на никотин се стимулира секрецията на АДХ – диурезата (обемът на урината, отделен за 1 минута) намалява.

Алкохолът инхибира секрецията на АДХ и като резултат от това диурезата се увеличава.

Окситоцин

действие на окситоцина

1. Окситоцинът предизвика спускане на млякото. Окситоцинът причинява контракция на миоепителните клетки, постилащи малките млечни дуктуси (каналчета), изблъсквайки млякото в големите млечни дуктуси. Млякото се събира в крайните разширения (цистерните) и тогава потича навън през гръдното зърно.

овариален и маточен цикъл

2. През последните месеци на бременността матката става много чувствителна към окситоцин поради нарастналото ниво на естрогените (женските полови хормони), които повишават чувствителността на рецепторите за окситоцин. Окситоцинът причинява силни ритмични контракции на маточната мускулатура, но не е ясно дали той играе физиологична роля в стартирането и в нормалното протичане на раждането. Заради това свое действие окситоцинът се използва при индуциране на раждането и за намаляване на кървенето след това. Главен стимул за окситоцинова секреция е сукането от гърдата.

Гледката, плача или мириса на бебето предизвикват условнорефлекторно усилване на секрецията на окситоцин и спускане на млякото. Окситоцин се секретира и в отговор на дилатация (разширение) на шийката на матката, което се наблюдава по време на раждане и по време на оргазъм.

маточни контракции

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.