Хипофизни хормони

Лабораторни показатели за оценка функцията на хипоталамус и хипофиза. Хипофизни хормони. Аналитични методи. Клинично значение.

Хормоните са вещества синтезирани в ендокринните жлези, които имат специфично действие. Пренасят се чрез кръвта до определени органи и тъкани, където предизвикват специфични промени в клетъчните функции и метаболизъм. По химичната си структура хормоните се разделят на три групи:
• стероидни хормони – кортикостероиди, полови хормони. Те са липиди;
• хормони производни на аминокиселини – катехоламин, тироксин;
• хормони които са пептиди или белтъци – инсулин, глюкагон, парат хормон;
Хормоните имат регулиращо действие върху процеси които се осъществяват, те не могат да предизвикат нови функции. Всеки хормон има специфично действие, то се осъществява чрез три вида ефекти:
промяна в каталитичната активност на ключов ензим
промяна в скоростта на синтеза на ензими или белтъци
промяна в избирателната пропускливост на клетъчната мембрана
Различния физиологичен ефект от действието на определен хормон се дължи на характерния отговор на прицелната тъкан.

Лабораторни показатели за оценка функцията на хипоталамуса и хипофизата.
Хипоталамуса е висш център на вегетативната нервна система (тя регулира функциите на вътрешните органи и на жлезите с вътрешна и външна секреция). Дели се на три дяла: преден, среден и заден. В предния дял се намират центровете на глада и ситостта, в средния дял е центъра на дишането.
Хипофизата е морфологично и функционално свързана с хипоталамуса. Невроните в предната част на хипоталамуса излъчват в синусоидите на хипофизата два вида медиатори – либерини (релизинг фактори) и статини.
Релизинг фактор RF тиреотропин RF, соматотропин RF, гонатотропин RF, кортикотропин RF, пролактин RF. Те стимулират освобождаването на съответните тропни хормони от предния дял на хипофизата.
Статинигонадотропин инхибиращ фактор, пролактин инхибиращ фактори и соматостатин. Те подтискат освобождаването на съответните хормони от предния дял на хипофизата.
Хипофизата се разделя на две части:
аденохипофизапредна част
неврохипофизазадна част

Факторите на хипоталамуса не се откриват в циркулацията! (синтетични RF се използват за различаване на хипоталамуса от хипофизно увреждане – проби на стимулиране). В отговор на стимула от хипоталамус, предния дял на хипофизата синтезира и секретира пептиди и гликопротеини с хормонална активност.

Хипофизни хормони:
АДЕНОХИПОФИЗАТА (преден дял) произвежда:
Соматотропен хормон (STH) – той е хормон на растежа. Увеличава трансмембранния транспорт на аминокиселините и стимулира белтъчния анаболизъм. При млади организми предизвиква нарастване на костите и меките тъкани.
При висока концентрация на STH се получава акромегалия (увеличаване на общата маса на костите, меките тъкани и вътрешните органи) или гигантизъм (проява на хиперфункция в детската възраст, доминира ускорения растеж). При ниска концентрация се получава хипофизарен нанизъм (спиране растежа на детето)
Аденокортикотропен (ACTH) – стимулира растежа, трофиката и функцията на надбъбречната жлеза. Води до засилване синтеза на андрогенните и глюкокортикоидните хормони. Влияе върху мастната обмяна. Мобилизиране на мазнините от мастните депа и черния дроб.
Тиреотропен хормон (TSH) – Стимулира физиологичния растеж, кръвоснабдяването и функцията на щитовидната жлеза. Под негово въздействие се активират ензимите, които участват в поглъщането на йода от паренхима на жлезата, преминаването му през различни стадии до синтеза на тироксин и постъпването му в кръвния ток.
Гонадотрони хормони – FSH, лутеинизиращ хормон (LH) и пролактин (Prol) – трите гонадотропни хормона взаимно допълвайки се в своето действие, стимулират половата функция и лактацията. У жената стимулира растежа и узряването на Граафовия фоликул, осъществяването на овулацията, започване на хормоналната активност на жълтото тяло и поддържане на лактацията. У мъжа стимулира развитието на семенните каналчета, продукцията на тестостерон, растежа на простата и др.
Фоликулостимулиращ хормон (FSH) – повлиява растежа на яйчниковите фоликули при жената и сперматогенезата при мъжа.

хипофизни хормони

НЕВРОХИПОФИЗАТА (заден дял) секретира:
Антидиуретичен хормон (ADH) – контролира отделянето на вода чрез бъбреците, чрез повишаване реабсорбцията на течности в дисталните тубули.
Окситоцин – действа върху гладката мускулатура на матката – стимулира нейното съкращение. По време на бременност се покачва незначително, а при раждане има 20-40 пъти по-високи стойности след което спада до нормата.

Регулация на хипофизната секреция
Секреторната активност на хипофизата зависи от плазменото ниво на хормоните на периферните жлези – хормонален регулаторен механизъм на обратната връзка
− Хипофизо-хипоталамични (къси) връзки
− Периферно-хипоталамични (дълги) връзки
− Периферно-хипофизни връзки
− Единна хипоталамо-хипофизна система на регулация на ендокринните жлези в организма

Аналитични методи
Имунометрични – измерваното вещество се разпознава (хормон) и улавя от специфични антитела които са в реактива. Образувания комплекс Аg-Аb се маскира с ензими, изотопи или вещества които флуоресцират, луминисцират или променят полиризацията на светлината. Концентрацията на хормона се определя по активността на избрания маркер.
– „Kонкурентен” принцип (обратна зависимост)
– Неконкурентен „сандвичев” принцип (права зависимост)
Газова хроматография
Високоефективна течна хроматография (HPLC)
Референтни граници
TSH 0,3 – 5,5 mU/l
ACTH 10 – 80 ng/l
STH 0,0 – 220 opmol/l (10 mU/l)
FSH 2,0 – 10 U/l възрастни мъже, 2,8 U/l (жени във фоликуларна фаза), над 15 U/l (постменопауза)
LH 2,0 – 10 U/l (възрастни мъже)), 2 – 10 U/l (жени във фоликуларна фаза), над 20 U/l (постменопауза)
Пролактин 0,350 U/l (не-бременно и не-кърмещи жени)

Клинично значение
Хипофункция на предния дял на хипофизата (хипопитуитаризъм)
− Тумори – аденоми и краниофарингеом на хипофизата. Първични и вторични мозъчни тумори.
− Увреждане на хипоталамус – саркоидоза, хемохроматоза, тумори, неврогенна анорексия
− Съдови заболявания – некрози, след раждане (синдром на Sheehan), шок, хеморагии, инфаркти в туморна тъкан
− Травми
− Инфекции – менингити, туберкулоза, сифилис
− Други – оперативни, подтискана нормална секреция от продължително хормонално лечение

ХИПЕРфункция на предния дял на хипофиза (хиперпитуитаризъм)
Тумори на хипоталамуса и хипофизата, стимулиращи секрецията на пролактин и ACTH. Водят до повишаване на производството на репродуктивни и надбъбречни хормони.
– Свръхсекреция на STH – аденом, недохранване, диабет, тежки чернодробни и бъбречни болести, гигантизъм, акромегалия
– Свръхсекреция на пролактин – безплодия и галакторея у жени, а у мъже – импотенция, безполодие или гинекомастия
– Дисфункция на неврохипофизата – тумори в неврохипофизата и ектопична секреция на ADH (белодробен карцином и др.).

Share Button
Обновено на: 22/09/2014 — 21:13

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme