Грип (grippe, influence). Лечение на грип

Определение: Грипът е високо контагиозно вирусно инфекциозно заболяване, характеризиращо се с токсоинфекциозен (ТИС) и респираторен синдроми, чести усложнения от страна на различни органи и системи и склонност към епидемично и пандемично разпространение.

Етиология: Причинител на заболяването са грипните вируси тип A, B и C, род Influenza virus, семейство Ortthomyxoviridae. Те са РНК вируси с форма на късчета от памук и диаметър 80-120 nm. Вирусната РНК е фрагментирана, обкръжена от матриксен протеин и двуслойна липидна обвивка, съдържаща два специфични гликопротеина: хемаглутинин и невраминидаза, които имат антигенни подтипове. Според матриксния протеин грипните вируси се делят на типове A, B и C, а въз основа на невраминидазата и хемаглутинина се делят на субтипове.

Грипните вируси са патогенни за човека, птици, коне, свине. Заболяването при хората се причинява основно от няколко субтипа на грипен вирус A и по-рядко от грипен вирус B, засягащ по-често детската възраст. Грипните вируси от тип А са изключително изменчиви. Постоянно възникват генетични и антигенни промени, наречени антигенен дрифт (причина за ежегодните епидемии) и по-значителни промени антигенен шифт с възникване на пандемии, поради поява на нови субтипове, спрямо които населението няма имунитет. Пример за това са пандемично разпространилия се през 2004 година суб тип на грипен вирус A/H5N1/ “птичи грип” и през 2009 г. нов грипен вирус A/H1N1/, “свински грип”, който съдържа гени на птичи, свински и човешки грипни вируси.

Грипните вируси са слабо устойчиви на факторите на околната среда. На стайна температура загиват за 2-3 часа. Дезинфекционните разтвори и пряката слънчева светлина ги унищожава за няколко минути. При ниски температури под -20 градуса, остават жизнеспособни за около 6-7 месеца.

птичи грипЕпидемиология: Източник на инфекцията е болният човек, който е заразен един ден преди и по време на заболяването – около 5 дни от началото на болестта. Основният механизъм на предаване на заразата е въздушно-капков. Възможността за заразяване е особено висока при наличие на повече хора в затворено пространство. Възможно е заразяване и при контакт със секрети на болен или при ползуване на предмети, контаминирани с тях – в домашна обстановка. Заразяването при птичи грип се осъществява при деректен контакт с болни птици или техните секрети и екскрети.

Грипните епидемии възникват почти всяка година. В северното полукълбо заболяването е с изразена зимна сезонност. Характерно за епидемичното разпространение на сезонния грип е обхващането на 10-20% от общата популация, по-високия брой заболели в ранна детска възраст, във възрастта над 60 години и лица с хронични заболявания.

При пандемично разпространение често липсва сезонност, заболяват хора от всички възрасти. Увеличава се делът на заболелите юноши и лица в активна възраст, като заболяването протича тежко и с повишена смъртност. През 20 век в световен мащаб са регистрирани 4 грипни епидемии, отнели живота на над 100 милиона човека.

Патогенеза и паталогоанатомия: Входна врата са лигавиците на горните дихателни пътища и конюнктивите. Грипните вируси навлизат в епителните клетки на респираторния тракт, като основен фактор способстващ внедряването е NA. Размножават се на място и причиняват клетъчна смърт. След загиване на заразената клетка новите вириони навлизат в съседните и по този начин поразяват обширни участъци от респираторния тракт. Това води до излъчване на огромни количества грипни вируси със секретите на болния в околната среда.

Чрез последваща виремия грипните вируси достигат до различни органи и предизвикват освобождаване на множество медиатори на възпалението, които обуславят системните прояви на грипна инфекция. Характерни патоанатомични изменения се наблюдават в гърлото, трахеята и бронхите. Лигавиците на дихателните пътища е оточна, хиперемирена, с точковати кръвоизливи. Микроскопски в клетките се установяват дистрофични и некробиотични промени, десквамация на епител и наличие на клетъчни инфилтрати от лимфоцити и хистиоцити. При развитие на първична грипна пневмония се установяват дифузни алвеоларни увреждания.Алвеоларните пространства са изпълнени с фибринов ексудат, неутрофили и моноядрени клетки. Често има наличие на еритроцити, макрофаги и хиалинови мембрани.

свински грипКлинична картина: Инкубационният период е кратък 24-72 часа. Началото на заболяването е остро, внезапно. Често заболелите могат да посочат точен час на поява на първите симптоми. Температурата рязко се повишава, като достига 38-40 градуса и се задържа в тези стойности за 3-5 дни. Болните имат втрисане, мускулни болки, болки в ставите, изразена адинамия, безапетитие. Чест симптом е главоболието. Обикновено на втория ден се появяват симптоми от страна на дихателните пътища – запушен нос или изтичане на секрет от него, болки в гърлото, кихане, суха кашлица съпроводена със силна болка зад гръдната кост. При част от заболелите се наблюдава и конюнктивит и увличени шийни лимфни възли. Може да има и коремни болки, повръщане, диария, които са по-чести в детска възраст.

След спадане на температурата (към 5-6 ден) започва обратното развитие на симптомите, а пълното възстановяване настъпва след 10-12 дни.

Заболяването протича значително по-тежко и с развитие на усложнения в определени възрастови групи и при деца с предшестващи увреждания:

• Кърмаческа и ранна детска възраст

• Лица над 65 години

• Имунокомпроментирани

• С хронични сърдечни и/или белодробни заболявания

• С метаболитни заболявания

• Бременни

Лабораторни изследвания: При неусложнен грип у предварително здрави лица най-честите отклонения в кръвната картина са левкопения (3-4,5.109l) с леко до умерено олевяване. При клиничните данни за развитие на белодробни усложнения се назначава рентгеново изследване и газов анализ. В зависимост от степента на засягане на белия дроб е налице различна по тежест респираторна ацидоза и хипоксия.

Усложнения: Най-често усложненията са от страна на дихателната система – бронхиолит, субхордален ларингит и пневмония.

Първична грипна пневмония: Среща се по-често при млади хора и бременни жени. Развива се много бързо след първите симптоми на грипна инфекция, в разгара на болестта. Състоянието на болния прогресивно се влошава, появява се цианоза, кръвохрак и учестено дишане. Характерни са и динамичните рентгенови промени. Леталитетът е много висок.

Вторична бактериална пневмония: По-честа при възрастни пациенти с предшестващи хронични белодробни, сърдечни и метаболитни заболявания. Обикновено температурата се повишава отново и кашлицата се засилва.

Отит на средното ухо: От страна на централната нервна система усложненията са грипна енцефалопатия, менингит, менингоенцефалит, неврити и др. Възможни са усложнения и от страна на сърдечно-съдовата система – поява на миокардит.

грипЛечение: Грипът е заболяване, при което болните задължително трябва да преустановят ежедневните си работни задължения и контактите си с други лица. Независимо от тежестта на заболяването препоръчително е спазването на постелен режим. Лечението при леките форми е симптоматично – антипиретици и/или аналгетици, витамини с антиоксидантно действие, увеличен прием на течности. В детска възраст не се препоръчва прилагането на аспирин. При средно тежки и тежки форми се провежда етиологично лечение. Първите противо грипни медикаменти с действие спрямо грипен вирус А са амантадин и ремантадин. През последните години са въвели в употреба два нови медикамента, инхибатори на вирусната невраминидаза – оселтамавир и занамавир. Имат ефект спрямо грипните вируси A и B. Приложението им трябва да почне в първите 48 часа от началото на заболяването. Нито един от противо вирусните медикаменти не се прилага при деца под 1 година. При токсичните форми на грип се прилагат глюкозно-солеви разтвори, глюкокортикоиди, кислород. За профилактика на вторични бактериални усложнения се назначават антибиотици.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.