Глюкоза в кръвта. Методи за определяне, референтни стойности. Клинично тълкуване на резултатите

Методи за определяне на въглехидрати в кръвта и други биологични течности.

  1. ензимни методи
  2. хроматографски
  3. колориметрични

Методи основаващи се на редукционните свойства на въглехидратите. Методите се делят на две големи групи: ензимни и хлорориметрични методи.

Ензимни методи: Количествено определяне.

Глюкозооксидазен метод: Глюкозата се окислява в присъствието на глюкозооксидазата от кислорода на въздуха. В резултат на реакцията се образуват глюконова киселина и водороден прекис. През втория етап на реакцията участва пероксидазата, която катализира прехвърлянето на водородния йон върху водородния прекис, при което безцветната форма на хромогена преминава в цветно съединение.

глюкоза + H2O + O2 ––––––-→ глюконова киселина + H2O2

H2O2 + хромоген-H2 ––––––-→ 2H2O + хромоген

Най-често използваните хромогени са о-ортодианизидин, фенол-4-аминофеназон или ПАП. Интензитетът на получената оцветка е пропорционален на концентрацията на глюкозата. Оцветката се спектрофотометрира, най-често с дължина на вълната 546 nm.

Хексокиназен глюкозо-6-фосфатдехидрогеназен метод:

В основата на този метод стои двустапален оптичен тест. Той е най-специфичен и чувствителен метод.

Фактори оказващи влияние върху кръвната захар:

1) изследвания материал

– концентрацията на глюкозата във венозната кръв е по-ниска от тази в капилярната с около 0,1 – 0,3 mmol/l

– плазма и серум, концентрацията е по-висока от тази на еритроцитите 0,55 – 1,11 mmol/l

– престояването на взетия материал повече от 3 часа на стайна температура води до намаляване на концентрацията поради протичане на гликолиза глюкозата намалява с 10-15%

– време през което е взет материала за изследване – концентрацията на глюкозата показва дневно-нощни колебания, което налага да се изследва сутрин на гладно при пълно психично и физично спокойствие, 8-10 часа след последния прием на храна

2) диета богата на въглехидратна храна при здрави хора води по-ниски стойности на кръвната захар

3) физическа активност

Референтни стойности:

3,5 – 5,55 mmol/l

глюкоза в кръвтаКлинично тълкуване на резултатите:

Повишеното ниво на кръвната захар се нарича хипергликемия, а намаленото хипогликемия. Нивата на кръвната захар се влияе от много фактори, по-важните от тях са:

1) Физиологични процеси

– резорбция на глюкоза в червата

– разграждане на глюкозата в тъканите (гликолиза)

– складиране на глюкозата в черния дроб и мускулите под формата на гликоген (гликогеногенеза)

– разграждане на чернодробния гликоген до глюкоза (гликогенолиза)

– превръщане на глюкозата в мазнини и белтъчини

– отделяне на захар в урината

2) Регулаторни механизми

1.Хормонална регулация

Инсулин. Той понижава нивото на кръвната захар чрез стимулиране постъпването на глюкоза в клетките, което води до понижаване на нивото й в плазмата. Това се осъществява чрез свързване на инсулина със специфичните рецептори от повърхността на клетки (мастни тъкани и мускули), чувствителни към инсулина.

Адреналин – повишава кръвната захар. Активира чернодробната и мускулната фосфорилаза, което засилва гликогенолизата и потиска гликогеносинтеза.

Глюкагон – повишава кръвната захар. Стимулира гликогенолизата, което се дължи на активирана чернодробна фосфорилаза.

Соматотропен хормон – повишава кръвната захар.

Глюкокортикоиди – повишават кръвната захар.

Тиреоидни хормони – повишават кръвната захар

Соматостатин – повишава кръвната захар. Секретира се в D-клетките на панкреаса.

2.Нервна регулация

3.Черен дроб

Той поддържа постоянна концентрацията на глюкозата в кръвта, чрез автохомеостатични регулаторни механизми. Това се извършва главно чрез изменение на клетъчния пермеабилитет на глюкозата.

Нивото на кръвната захар се променя при:

I физиологични състояния

1) Хипергликемии:

– след хранене (алиментарна хипергликемия). Излишната част от захари след напълване на гликогеновите резерви преминава в кръвта като глюкоза. При надвишаване на бъбречния праг тя се появява в урината.

– стресови състояния и емоционално напрежение, прегряване, физически усилия, бременност

2) Хипогликемии:

– при продължително гладуване и при новороденото

II Патологични състояния

1) Хипергликемии:

– захарен диабет, повишена концентрация на адреналин, тиреотоксикоза, акромегалия, инфаркт на миокарда, изгаряния, хроничен панкреатит, мозъчни тумори, менингит, енцефалит, мозъчни кръвоизливи, токсикози и др.

2) Хипогликемии:

– повишен синтез на инсулин, нарушена чревна резорбция, гликогенози, тумори на надбъбречната кора, карцином и хиперплазалия на панкреаса, остър панкреатит, бъбречни заболявания, вирусен хепатит, чернодробна цироза и др.

Share Button
Обновено на: 01/09/2014 — 09:38

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme