Физиология на скелетните мускули

Share Button

Главните функции на скелетните мускули са да поддържат положението на тялото, да преместват отделните му части една спрямо друга и да придвижват тялото в пространството.

Работата на мускулите е основния източник на телесната топлина. Основните физиологични свойства на мускулите са възбудимост, проводимост и съкратимост. Докато възбудимостта и проводимостта са общи свойства на живите системи, съкратимостта е специфично свойство на мускулите.

Възбудимостта е свойството на мускулите при дразнене да минават от покой в активно състояние. Окончанията на двигателния неврон завършват върху мускулното влакно и заедно образуват нервно-мускулен синапс. При дразнене възниква нервен импулс, който се предава на мускулното влакно чрез нервно-мускулния синапс. Това става за 4-10 хилядни от секундата.

Проводимостта на мускула се изразява в провеждане на възбудния процес от нервно-мускулния синапс по цялата дължина на мускулното влакно. Освен чрез нервен импулс мускулите могат да се възбуждат и от механични, термични, светлинни и други дразнители. При действието на такива дразнители върху изолиран мускул той се съкращава.

Съкратимостта е специфично свойство на мускулите да намаляват дължината си при възникнало възбуждане. При съкращението мускулът развива и напрежение. Затова за съкращение във физиологията се говори и тогава, когато мускулът не се скъсява, но напрежението в него се увеличава.

Видове мускулни съкращения. При едни мускулни съкращения напрежението остава едно и също, а се изменя само дължината на мускула. Те се наричат изотонични. Мускулът се скъсява и придвижва коста за която е заловен, а заедно и с това и допълнителния товар. При други мускулни съкращения дължината на мускула остава една и съща, но напрежението в него се увеличава. Те се наричат изометрични. Когато например се стремим да повдигнем непосилна тежест, напрежението на мускула ще нарасне максимално, но дължината му няма да се промени и костите ще останат неподвижни.

     Работа на мускулите. Мускулът извършва работа и затова обмяната на веществата в него е интензивна. Той е обилно кръвоснабден, като чрез кръвта получава хранителни вещества и кислород, а се изнася въглероден диоксид. Когато при съкращението си мускулът преодолява определен товар, той извършва механична работа. Извършената работа се променя в зависимост от големината на товара. При много голям товар мускулът не може да се съкрати, което значи, че мускулът не извършва работа. Когато при съкращенията си мускулите придвижват тялото и неговите части те извършват динамична работа – бягане, ходене, изправяне, навеждане и др. В случаите, когато при съкращенията си мускулите запазват определено положение на частите на тялото, се извършва статична работа. Например при колоездене мускулите на долните крайници извършват динамична работа, а на туловището статична.

     Мускулна сила. При съкращението си мускулът развива определена сила, която се прехвърля върху костите чрез сухожилията, заловени за тях. Големината на мускулната сила зависи от броя на мускулните влакна, които изграждат даден мускул. Колкото  по-голям е броя на влакната в мускула, толкова по-голяма е неговата сила. От значение за мускулната сила е и подреждането на мускулните влакна. Мускулната сила може да се определи чрез физиологичен напречник, който се изразява със сумата от напречните сечения на отделните влакна. Напречното сечение през средата на даден мускул се нарича анатомичен напречник. Той определя дебелината на мускула.

     Дори когато скелетните мускули са напълно отпуснати, поради непрекъснатите нервни импулси, идващи от тях, те се намират в състояние на известно минимално напрежение, наречено мускулен тонус. Мускулният тонус е най-слаб по време на сън.

      Умора на мускула. Мускулната умора е физиологично състояние, което настъпва след работа. Тя може да настъпи след продължителна мускулна работа или след краткотрайна работа с голяма интензивност. Изразява се в намаляване на съкратителната способност на мускулите. След почивка мускулната умора изчезва. Умората се дължи на намаляването на енергийните запаси в мускула. При интензивна работа в мускулите се натрупват междинни продукти от обмяната на веществата, главно млечна киселина. Тя ускорява настъпването на мускулната умора и може да предизвика мускулна треска. Възстановяването на работоспособността на мускулите зависи от тяхната тренираност и кръвоснабдяване. Тренираните мускули се уморяват по-бавно и се възстановяват по-бързо. Доброто кръвоснабдяване на мускула осигурява бързо отстраняване на междинните продукти на обмяната и своевременно попълване на енергийните запаси. За настъпването на мускулна умора има значение и централната нервна система. Ако работата се върши с желание, разходът на енергия намалява и умората настъпва по-бавно.

Информация
Заглавие
Физиология на скелетните мускули при човека
Автор
Описание
Скелетни мускули. Физиология на скелетните мускули. Възбудимост, Проводимост и Съкратимост на скелетните мускули. Видове мускулни съкращения
Share Button

Остави коментар

Вашия имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *


3 − 1 =

Любопитко © 2010 - 2014 Всички права запазени! Frontier Theme