Тумори. Етиология на туморите

Терминът тумор (tumor) има латински произход и означава подутина. Най-често туморът се определя като абнормна маса от клетки, които показват неконтролируема пролиферация, относителна автономност и прогресиращ растеж. Туморните клетки произхождат от собствени клетки на организма. Всяка тъкан или клетъчна популация в организма притежава потенциална възможност и може да послужи за начало на туморен процес.
Науката за туморите се нарича онкология (от гр. оncos – маса, нарастък, тумор). По причини за смъртността стоят на второ място след сърдечно-съдовите заболявания.

Етиологичните фактори причиняващи тумори се делят на няколко групи – физични, химични, инфекциозни и генетични.
Процесът на превръщане на нормалната клетка в туморна се означава като онкогенеза или карциногенеза, а агентите, които го предизвикват – като онкогени или карциногени.

Химични фактори. Различават се два вида канцерогени:

  1. с пряко локално действие, наричаt се проксимални;
  2. действащи чрез метаболити, наричат се крайни.

 

Най-честите химични канцерогени са следните:

  • Полициклични въглеводороди (катран). Тук се отнасят първите наблюдения върху рака на скротума у коминочистачи, с което е показана ролята на катраните. По-късно са изолирани съставките бензпирен и дибензатрацен, чиято роля за развитие на рака на кожата е доказана върху животни.
  • Тютюнопушене. Фактор, за който е доказано, че представлява най-честата причина за смърт от рак у човека. Цигарения дим съдържа множество канцерогени. Най-важните ракообразуващи вещества, проникващи в организма заедно с дима са катран, бензпирен и антрацен. От тях най-опасен е бензпирена, който е мощен канцероген. (В дима на цигарите са доказани множество канцерогени. Това са преди всички полициклични въглеводороди (катрани), които в черния дроб се превръщат в краен канцероген (епоксид), Това става чрез действието на микрозомния ензим арил-въглеводород-хидроксилаза. Този епоксид се свързва с гуанина в ДНК и води до неопластична трансформация. Пушачите които развиват рак, показват много високо ниво на този ензим.)
  • Ароматни амини. Това са главно бензидин и нафтиламин, които участват в състава на някои бои. Ароматните амини проникват през кожата, белите дробове и червата и проявяват действието си главно в пикочния мехур. В организма се превръщат в канцерогенни метаболити, който се екскретират с урината.
  • Афлатоксин. Атакува черния дроб на човека. Той е продукт на гъбата Aspergillus flavus, която се развива в храни, особено зърнени, съхранявани в условия на влага. Приет в големи количества предизвиква некроза на хепатоцитите.
  • Азбест. Тънките и дълги нишки на азбеста предизвикват рак на белите дробове.
  • Арсенът, приеман продължително време като съставна част на някои лекарства, както и при лозари, пръскащи лозята си с арсенови съединения води до рак на черния дроб и рак на кожата. Вдишването на парите на това вещество води до рак на белите дробове.
  • Механични фактори – При присаждане на различни материали като метални пластинки, различни влакна, стъклени топчета, различни видове пластмаси, вътрематочни контрацептивни средства, поливинил, целофан, протези нерядко се развиват тумори.

 

Физични фактори.

  • Ултравиолетови лъчи – предизвикват развитие рак на кожата (плоскоклетъчен и базоцелуларен карцином), а също така и на меланома. Смята се, че ултравиолетовата светлина предизвиква образуване на връзки между пиримидинови бази и молекулата на ДНК. Обикновено тези връзки се разпадат и нормалните молекули на ДНК се възстановяват. С напредване на възрастта възстановителните механизми отслабват и това определя по-честата проява на кожен рак.
  • Рентгенови лъчи – могат да предизвикат левкемия, рак на кожата, щитовидната жлеза и костите. (При ежедневната си работа рентгенолозите са подложени на дълготрайното действие на слаби дози и съчетано с недостатъчна защита на тялото, при тях се развива рак на кръвта много по-често от останалите хора)
  • Радиоактивни вещества – Миньори, работещи в радиоактивни мини (уранови и кобалтови) развиват рак на белите дробове. Приложението на радиоактивен йод за лечение на заболявания на щитовидната жлеза увеличава риска от развитие на рак на жлезата след период от 15-20 години.
  • Лъчева радиация – след ядрените бомбардировки в Хирошима и Нагазаки значително зачестяват случаите на левкоза, рака на гърдата и щитовидната жлеза.

 

Вирусни карциногени. Сега са известни около 150 различни вируси, които имат карциногенен ефект. В зависимост от техния строеж и механизъм на действие те се разделят на ДНК-вируси и РНК-вируси.

ДНК-вируси. Към тях спадат:

Папиломавирусите. Съществат над 100 различни типа HPV. Една част от тях предизвикват доброкачествени новообразувания по кожата, означавани с общото названия папилома (баналните брадавици). Типове 16, 18 и 33 предизвикват появата на тежки дисплазии, плоски кондиломи и рак на маточната шийка. Действието на HPV се свързва с потискане на p53 и Rb-1 протеините, които имат тумор-супресорна роля.

Вирусът на хепатит В (HBV) – играе роля в развитието на хепатоцелуларния карцином. Обикновено рак на черния дроб се появява след продължителен период, през който болният страда от хроничен активен хепатит, който преминава в чернодробна цироза.

Вирусът на Епщайн- Бар (EBV) – води до рак на лимфните възли и на носоглътката.

 

РНК-вируси. Известни са три групи онкогенни ретровируси: саркомни вируси, левкемични вируси и вируси, причиняващи тумори на млечната жлеза.

Прекарценози. Това са група заболявания, които благоприятстват развитието на тумори. Това са обикновено хронични процеси, които имат дълготраен характер. Могат да бъдат разделени в 3 групи:

тумори

1. Възпалителни заболявания – могат да бъдат предизвикани от най-различни агенти (вируси, химични канцерогени, физични фактори).
Язва на стомаха, която обикновено е от дълги години и не се повлиява добре от медикаменти.
Чернодробната цироза може да даде началото на рак на черния дроб.
Жлъчните камъни могат да доведат до рак на жлъчния мехур. При разпадане на жлъчните киселини в организма се получава веществото метилхолантрен – светложълти иглести кристали. Метилхолантрена е едно от най-мощните ракообразуващи вещества.
Мастопатията (фиброкистозна болест на млечните жлези) на млечната жлеза, изразяваща се в образуване на множество възловидни уплътнения в млечната жлеза, могат да доведат до рак на гърдата.
Ерозио (ожулване) на шийката на матката, особено тези негови форми, които са свързани с промени в епителната покривка с твърде голяма вероятност води до рак на маточната шийка.

2. Нарушения в развитието и генни аномалиипигментен невус, крипторхизъм, тератоми, вродени имунодефицитни заболявания, Синдром на Gardner, Синдром на Bloom, Синдром на Down и др.
Крипторхизъм (скрит тестис) представлява аномално разположение на единият или и двата тестиса. Те се намират извън своето анатомично място в скроталната торбичка. Тестисите са задържани по своя път в слабинния канал или, по-рядко, в коремната кухина.
Тератом. Вид ембрионално-клетъчен тумор. Обикновено се развива в яйчниците или тестисите, но може да има и друга локализация.
Вродени имунодефицитни заболявания; Синдром на Gardner; Синдром на Bloom; Синдром на Down и др.

3. Доброкачествени тумори, които могат да преминат в злокачествени – полипи на стомаха, папилом на пикочния мехур, папилом на бронха, неврофибром и др.

Share Button
Обновено на: 25/10/2014 — 20:02

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme