Еритроцити. Брой, местообразуване и функции

еритроцити

1.Еритроцити.

    Функция – пренасят О2 и СО2 в циркулацията.

Форма – Предшествениците на еритроцитите в костния мозък са клетки с ядро. В процеса на съзряване те губят ядрото си и поради това придобиват форма на двойно вдлъбнат диск. Тази форма осигурява по-голяма повърхност за газовата дифузия.

Брой –  мъжете имат от 4,2 до 5,4.1012 еритроцити на литър кръв, а жените – от 4 до 5,0.1012/lкръв.  У новородени еритроцитният брой е по-голям – около 6,0.1012/l.

Броят на еритроцитите показва физиологични колебания. Те се увеличават след физическа работа, при стресови ситуации, при престой на голяма надморска височина.

Еритроцитна мембрана. Еритроцитът има тънка, гъвкава плазмена мембрана, която му позволява да се движи лесно през малките кръвоносни съдове. Тя пропуска вода, О2, СО2, глюкоза, урея, но не пропуска хемоглобин и големи протеини.

Местообразуване.
При фетуса еритроцитите се формират в черния дроб и слезката. През последния месец на ембрионалното развитие и след раждането те се образуват в червения костен мозък. У деца до 5 годишна възраст те се произвеждат в червения костен мозък във всички кости. След 20 годишна възраст еритроцитите се произвеждат само в червения костен мозък, който остава в епифизите на раменната и бедрената кост, в прешлените, гръдната кост, ребрата и тазовата кост. Червен костен мозък се нарича активният клетъчен костен мозък, а жълт костен мозък е неактивният, инфилтриран с масти костен мозък, който се намира в тръбестите кости на възрастни хора.

еритроцити

хемоглобин2. Хемоглобин.

    • Структура. Хемоглобинът е основният белтък в еритроцитите – той е кислород-транспортиращ глобуларен хромопротеид. Молекулата му е изградена от 4 субединици. Всяка субединица е съставена от една полипептидна верига (глобин), към която е свързан ковалентно феропротопорфирин (хем). Хемът е пигмент придаващ червения цвят на кръвта. Той съдържа един двувалентен атом желязо (Fe2+). 

    У възрастните хора нормално се синтезират a, b, d и g -полипептидни вериги. Във всяка хемоглобинова молекула има две двойки полипептидни вериги, двете субединици съдържат един тип полипептид, а другите две – друг тип.

 Нормалните типове хемоглобин у възрастен човек са:

хемоглобин

Хемоглобин А (около 95%) –  съставен е от 2a и 2b(a2b2) полипептидни вериги.

Хемоглобин А2 (около 3%) – съставен от 2a и 2d (a2d2).

Хемоглобин F – фетален хемоглобин (около 1%) –  съставен от 2a и 2g (a2g2).

У човешки плод 80% от хемоглобина е хемоглобин F. Той улеснява придвижването на кислород от майчиното към феталното кръвообращение. След раждането той се замества от хемоглобина на възрастните.

• Реакции на хемоглобина.

Хемоглобинът свързва кислород и образуваоксихемоглобин. Хемоглобинът е червен, когато е свързан с О2, но има синкаво-пурпурен цвят, когато е деоксигениран.
     Деоксигенираният хемоглобин е наречен редуциран хемоглобин. Когато оксигенираната кръв циркулира от белите дробове към останалата част от тялото, тя губи кислород към клетките, докато започне да изглежда синя във вените. Оксихемоглобинът в еритроцитите на подкожните капиляри придава на бузите и устните техния розов цвят. Един атом желязо свързва една молекула кислород (O2). Една молекула хемоглобин може да пренесе 4 молекули O2. Връзката на кислорода с желязото на хемоглобина е нековалентна, относително нестабилна и обратима.
     Ако в кръвта се повиши количеството на СО (въглероден монооксид) при въздействие на автомобилни газове и цигарен дим, той може да измести O2 от молекулата на хемоглобина, като образува карбоксихемоглобин. Афинитетът на хемоглобина към СО е по-висок от афинитета му към O2. СО се свързва трайно с желязото на хема – 210 пъти по-бързо от O2. Дори при концентрации 0.1% или 0.2% във въздуха СО е опасен, защото намалява O2– свързващия капацитет на кръвта.
     Когато кръвта се изложи на действието на окисляващи вещества (инсекцитиди, серен диоксид), феройоните (Fe2+) в молекулата на хемоглобина се окисляват до ферийони (Fe3+) и се образува по-тъмно оцветен метхемоглобин.
Еритроцитите подпомагат транспорта на СО2 от тъканите към белите дробове. В кръвта СО2 се транспортира по 3 начина:
1) 10% се разтваря директно в плазмата и еритроцитите като молекулен CO2,
2) 30% реагира директно с белтъчната част на хемоглобина за формиране на карбаминохемоглобин.
3) около 60% реагира с водата и се формира въглеродна киселина, която се конвертира в HCO3 и H+:
реакция
Реакциите се катализират от ензима карбоанхидраза в еритроцитите.
• Разграждане (катаболизъм) на хемоглобина.
разграждане на хемоглобина

При човека еритроцитите живеят в циркулацията около 120 дни. Всеки ден загиват 1% от тях.
10-20% от “старите” еритроцити хемолизират в съдовете на кръвообращението. Освободеният хемоглобин се свързва с плазмен протеин-преносител (хаптоглобин) и се отстранява от циркулацията чрез черния дроб, където хемоглобина се откъсва от преносителя в хепатоцитите.

Останалата част от “старите” еритроцити се разрушават при преминаването им през по-тесните места на капилярите в червената пулпа на слезката. Когато старите и чупливи еритроцити преминат през тесните капиляри (синусоиди) на слезката, те не могат да се промъкнат през цепнатините между ендотелните клетки на синусоидите, техните мембрани руптурират и освободеният хемоглобин и клетъчни остатъци се поглъщат от фагоцитиращите клетки в слезката –макрофагите.

Макрофагите смилат хемоглобина ензимно до аминокиселини, които се използват за синтез на нови протеини. Хемът на хемоглобина се разгражда на биливердин и железен атомЖелязото попада в плазмата и свързвано с белтък трансферин се транспортира към клетките, които се нуждаят от желязо. Така загубите на желязо от организма са минимални. Зеленият биливердин се превръща в жълт пигмент билирубин, който постъпва в плазмата и се транспортира чрез албумини към хепатоцитите в черния дроб. В черния дроб билирубинът се конюгира с глюкоронова киселина и се секретира в жлъчката. По-нататък преминава през жлъчните пътища в дуоденума, от там през тънкото и дебело черво и се появява във фекалиите като кафяв стеркобилин.

Ако черният дроб е дефектен (при алкохолизъм, малария, хепатит), билирубин акумулира в големи количества в кръвта и предизвиква пожълтяване на кожата – жълтеница (иктер). Същото може да се случи и при масово разрушаване на голям брой еритроцити. Неонаталната физиологична жълтеница в първите дни след раждането на детето се дължи на разрушаване на излишната част от еритроцитите, които съществуват по време на феталното развитие. Големият брой еритроцити тогава вече не е необходим на детето, тъй като газовата обмяна при спонтанното белодробно дишане е много по-благоприятна, отколкото при плацентарното дишане.
Промяната на червения хемоглобин до жълт билирубин през зеления биливердин се наблюдава и при натъртване.
Share Button
Обновено на: 07/11/2014 — 10:19

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme