Ендокринна функция на яйчниците

Репродуктивната функция на яйчниците се състои в производство на яйцеклетки – овогенеза, а ендокринната функция – в секреция на женските полови хормони (естрогени и прогестерон). Контролът се осъществява чрез гонадолиберина на хипоталамуса и ФСХ и ЛХ на аденохипофизата.

репродуктивна система у жената

В оформения по време на ембрионалното развитие яйчник има около 2 000 000 примордиални фоликули, които са разположени под неговата капсула – всеки от тях съдържа незряла яйцеклетка и има потенциална възможност за узряване. Репродуктивната възраст на жената продължава 30-35 години и през това време 300 – 400 от тези незрели първични фоликули узряват, като формират зрели яйцеклетки.

Менструален цикъл

Яйчниковата функция има определена цикличност. Тази цикличност, с продължителност 28 дни, обхваща както процеса на узряване на яйцеклетката, така и секрецията на хормони. В резултат на хормоналната секреция структурата на маточната лигавица също претърпява циклични промени.

менструален цикъл

Цикличността на яйчниковата функция започва през пубертета.

На всеки 28 дни се повтаря менструалният цикъл – последователност от фоликулно развитие, овулация, формиране и дегенерация на корпус лутеум. През първите 14 дни се развиват фоликулите (фоликуларна фаза). Следващите 14 дни са доминирани от корпус лутеум (лутеална фаза). В средата на цикъла е овулацията.

Гонадолиберинът се секретира от хипоталамуса с пулсираща активност. Той се доставя до аденохипофизата във висока концентрация и стимулира също пулсираща секреция на ФСХ и ЛХ. ФСХ и ЛХ стимулират фоликулното развитие в яйчниците, овулацията и синтезата на женски полови стероиди.

Фоликуларна фаза. Под влияние на ФСХ в началото на всеки цикъл няколко от примордиалните фоликули се увеличават – образува кухина около яйцеклетката, изпълнена с фоликулна течност (антрум). Един от фоликулите започва да расте около шестия ден и става доминантен, а другите регресират. Доминантният фоликул се развива в Граафов фоликул в продължение на 14 дни (считано от първия ден на последната менструация).
Гранулозните клетки на първичните овариални фоликули имат рецептори за ФСХ, който стимулира техния растеж и синтезата на естрогени (естрадиол). Локално произведения естрадиол подпомага растежния ефект на ФСХ върху фоликулните клетки.

Овулация – около 14-ия ден на цикъла уголеменият фоликул се разкъсва и яйцеклетката попада в коремната кухина. Яйцеклетката се залавя от фимбриите на моточните тръби и се транспортира до матката. Ако не настъпи оплождане, тя се изхвърля през влагалището.

Лутеалната фаза. Фоликулът, който се разкъсва при овулацията се изпълва бързо с кръв и се образува корпус хеморагикум. Клетките на фоликула започват да пролиферират и съсирената кръв се замества с жълтеникави лутеални клетки, които формират жълтото тяло (корпус лутеум) и секретират естрогени и прогестерон. При отсъствие на бременност жълтото тяло започва да дегенерира 4 дни преди началото на следващата менструация (около 24-ия ден от цикъла), замества се от съединителна тъкан и се превръща в корпус албиканс. При бременност жълтото тяло продължава да съществува и повече цикли не се наблюдават до раждането.

По време на феталното развитие яйчниците съдържат над 7 милиона примордиални фоликули. Много от тях инволюират още преди раждането, а други се губят след раждането. При раждането има около 2 милиона яйцеклетки, 50% от които са атретични. По време на пубертета броят на яйцеклетките е вече по-малък от 300 000. Само една от тези яйцеклетки на цикъл (или около 500 през целия репродуктивен живот) нормално достига зрелост, останалите дегенерират.

Негативна и позитивна обратна връзка.

менструален цикъл

Между продукцията на ФСХ и ЛХ и продукцията на яйчникови хормони съществува регулация на принципа на обратната връзка.

През фоликуларната фаза ФСХ и ЛХ стимулират синтезата и секрецията на естрадиол от фоликулните клетки. Естрадиолът осъществява негативна обратна връзка върху хипофизата и инхибира секрецията на ФСХ и ЛХ. Обратно, ФСХ и ЛХ се увеличават при ниска продукция на естрогени.

В средата на цикъла нивото на естрадиола се покачва стръмно като резултат от пролиферацията на фоликулните клетки и на стимулацията на естрадиоловата синтеза през фоликуларната фаза. При достигане на едно критично ниво от 200pg/ml плазма, естрадиолът осъществява положителна обратна връзка върху аденохипофизата и причинява бърза секреция на ФСХ и ЛХ (овулаторен пик), която стартира овулацията на зрялата яйцеклетка.

По време на лутеалната фаза ЛХ стимулира формирането на корпус лутеум и продукцията на стероидни хормони – естрогени и главно прогестерон. Прогестеронът инхибира секрецията на ФСХ и ЛХ чрез негативна обратна връзка. В края на тази фаза секрецията на естрогени и прогестерон силно намалява, от което следват покачване на нивото на ФСХ и начало на новия цикъл с узряване на нова яйцеклетка.

Циклични промени настъпват и в лигавицата на матката и влагалището. В края на менструацията всички слоеве на маточната лигавица (ендометриума) с изключение на дълбоките се излющват. Под влияние на естрогените на развиващия се фоликул дебелинатата на ендометриума бързо се увеличава между 5-ия и 14-ия ден на менструалния цикъл, маточните жлези се удължават, но не секретират – пролиферативна фаза. След овулацията маточната лигавица става сочна, силно кръвоснабдена и оточна под влияние на естрогените и прогестерона от корпус лутеум. Жлезите са извити нагънати и секретират течност – секреторна фаза.  Създават се благоприятни условия за имплантиране на оплодената яйцеклетка. Ако оплождането не настъпи, повърхностните 2/3 на маточната лигавица се излющват и започва менструалното кръвотечение – десквамативна фаза. Менструацията продължава средно 3-5 дни. Количеството на отделената кръв е средно 30 мл.

Ефекти на прогестерона

Прогестеронът се нарича още хормон на бременността, защото неговите действия благоприятстват имплантирането на оплодената яйцеклетка и износването на бременността. Прогестеронът стимулира секрецията в маточната лигавица по време на секреторната фаза. До петия месец на бременността прогестеронът се произвежда в жълтото тяло на яйчника, а след това – от плацентата. Прогестеронът стимулира нарастването на маточната мускулатура, намалява възбудимостта на маточната мускулатура, като намалява чувствителността й към действието на естрогените – така се избягват контракциите по време на бременност.

Ефекти на естрогените

Главните физиологични ефекти на естрогените са оформянето на половите органи до състояние, което създава възможност за репродукция и развитието на вторичните полови признаци. Външните полови органи се увеличават, разраства се гладката мускулатура на матката, появява се окосмяване от женски тип, разрастват млечните жлези, натрупва се подкожна мастна тъкан в областта на таза. Естрогените се необходими за правилното протичане на половия акт и оплождането. Оплождането става в маточните тръби – перисталтичните движения на тяхната гладка мускулатура благоприятстват придвижването на сперматозоидите. Естрогените имат анаболен ефект – под тяхно влияние се увеличават съкратителните белтъци в скелетните мускули и се ускорява нарастването на костите по време на пубертета.

ефекти на естрогените

Промени в майчиния организъм по време на бременността

По време на бременността се увеличава телесното тегло на майката. Само около 20-25% от това увеличение се дължи на плода и плацентата. Останалото е резултат от приспособителните промени в майчиния организъм, необходими за износването на плода и лактацията – нараства матката – 0.9 кг, увеличават се кръвният обем – 1-1.4 кг и млечните жлези – 0.9 кг, натрупва се мастна тъкан – 5-6 кг. Кръвното ниво на глюкоза у бременната се повишава – глюкозата се пренасочва към организма на плода като главен енергетичен източник. Увеличават се минутният обем на сърцето и минутният дихателен обем. Повишените нива на някои хормони с плацентарен произход (естрогени, алдостерон, АДХ) водят до задръжка на натрий и вода и до склонност към поява на отоци. Венозните съдове на долните крайници се притискат механично в областта на малкия таз и това също благоприятства появата на отоци.

Раждане и лактация

Нормалното раждане започва около 280-ия ден от началото на последната менструация, или 266 дни от момента на оплождането. Увеличаването на размерите на плода предизвиква нарастващо разтягане на маточната мускулатура и в края на бременността все по-често се появяват маточни контракции. По време на бременността нивото на естрогените и прогестерона е високо – те се произвеждат от плацентата. Прогестеронът предпазва от контракции като потиска възбудимостта на матката. Към края на бременността секрецията на прогестерон намалява, а нивото на естрогените, които възбуждат маточната мускулатура нараства.

раждане и лактация

Процесът на раждането започва с периодично настъпващи контракции със значителна сила. Значение за раждането има нарастването на чувствителността на маточната мускулатура към окситоцина. В началото на бременността рецепторите за окситоцин са оскъдни, но с напредването й броят им прогресивно нараства. Налягането, което главата на плода упражнява върху шийката на матката предизвиква рефлексно усилване на секрецията на окситоцин.

Родовият процес се провокира от едновременното повишено отделяне на хормоните окситоцин, простагландини и релаксин. Окситоцинът и простагландините предизвикват маточните контракции, а релаксинът спомага за отпускане на мускулатурата на родовите пътища и предизвиква увеличаване на броя на окситоциновите рецептори в маточната мускулатура.

Млечната секреция започва след раждането. Преди това тя е потисната поради високото плазмено ниво на естрогените и прогестерона. След раждането действието на пролактина се освобождава от тяхното задържащо влияние. Секрецията на пролактин се стимулира от сукането и се поддържа продължително време на високо ниво. Ако майката не кърми своето дете след няколко дни млечната секреция спира. Сукането стимулира и секрецията на окситоцин, който осигурява изхвърлянето на млякото поради контракцията на миоепителните клетки на млечните канали.

Майчиното мляко е идеалната храна за новороденото и кърмачето. То съдържа лесно смилаеми белтъци, антитела, които създават имунитет за детето, силно емулгирани мазнини, млечна захар, соли и много витамини. Майчиното мляко съдържа във висока концентрация аминокиселини, мастни киселини и холестерол, необходими за развитието на мозъка.

Share Button
Обновено на: 07/11/2014 — 10:46

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme