Токсикология. Екзогенни отравяния

Основни понятия в токсикологията.

Токсикологията е наука за неблагоприятния ефект на химическите съединения върху живите организми. Тя изучава промените, които токсичните фактори предизвикват на тъканно, клетъчно и молекулярно нива. Съвременната токсикология използва широко информация и методи от биологията, химията, математиката и физиката.

Отрова се нарича всяко химично съединение, което предизвиква вредни ефек­ти в определена биологична система, нарушава функциите й в различна степен включително до настъпване на смърт. Тази дефиниция не е съвсем точна, за­щото в действителност всички известни химикали имат потенциалната спо­собност в достатъчно високи дози да предизвикват увреждания или смърт. Още В XVI век Парацелз отбелязва, че всички вещества са отровни и няма такива, които не са отровни.

Дозата е тази, която разграничава отровата от лекарството.

Токсичността е свойството на веществата в определено количество да предизвикват патологични изменения в организма. Тя се измерва с величините токсична доза (концентрация) и летална доза (концентрация).

Токсична доза (концентрация) е най-малкото количество от веществото на килограм телесна маса (респективно милиграми на куб.м. въздух), което пре­дизвиква патологични промени в организма.

Летална доза /концентрация/ е най-малкото количество от веществото на килограм телесна маса (респективно милиграми на куб.м. въздух), което предизвиква смъртен изход в експеримент върху животни. В експерименталната токсикология широко се използват величините ЛД50 (средна смъртна доза) и ЛД100 (абсолютно летална доза, респективно концентрация).

     Биологичните ефекти на токсичните съединения варират в широки граници. При еднократно въздействие с високи дози възникват остри отравяния. Продължителното постъпване в организма на малки количества от веществото води до хронични отравяния. При много високи дози /концентрации/ отравянията протичат мълниеносно и често могат да завършат летално – фудроятна форма. Известно е, че някои отровни съединения предизвикват различни по характер увреждания в зависимост от начина на приложение – еднократнотно или многократно. Например острата бензолна интоксикация протича предимно с увреждане на нервната система, а хроничната – на хемопоезата. Отдалечените ефекти възникват при постъпване в организма на малки количества от ток­сичните вещества. Наблюдават се: гонадотоксичен, ембриотоксичен, мутагенен и канцерогенен ефект. Много химични агенти могат да се проявят и като антигени и да предизвикат алергични реакции. Продължителното постъпване на някои химични вещества (морфин, арсеник, органични разтворители и др.) не предизвикват доловими изменения в организма или ясна клинична картина. Този феномен е известен като привикване към отровата и днес се разглежда като стадий на хроничната интоксикация.

Кумулация е свойството на химичните вещества при повторно въздействие върху организма да усилват токсичния си ефект. Тя може да бъде материална, когато в тъканите се натрупва токсичното съединение, и функционална, кога­то се натрупват неговите ефекти. Кумулацията се измерва  количествено с коефициент на кумулация: под 1 – свръхкумулация, от 1 до 3 – изразена кумулация от 3 до 5 – умерена и над 5 – слабо изразена.

Характеристика на факторите, определящи развитието на острите отравяния:

Вид и доза на отровата:

~ видът на отровата се определя от нейните физични и химични свойства и нейния произход; на базата на този критерий е изградена и една от класификациите на токсичните вещества, според която те се делят на неорганични и органични съединения, токсични газове, медикаменти с токсични дози растителни и животински отрови и др.;

~ с голямо значение в токсикологията са токсичните и летални дози, които са различни за различните химични вещества и зависят от вида на токсичното вещество, условията на отравяне и особеностите на организма;

Условия на контакта – сферата от заобикалящата ни среда, в която се е осъществил контакта; въз основа на този фактор са обособени следните видове отравяния:

~ професионални интоксикации – възникват поради различни причини в предприятия, селско стопанство, лаборатории; токсичния агент, който предизвиква отравянето е химично вещество включено в производствения процес в предприятието или представлява междинен или краен продукт от това вещество;

~ битови отравяния – настъпват в домашна среда, заведения, на разходка, при пътуване; най-често при такива условия интоксикациите биват хранителни, алкохолни, от растения и животни, с органични разтворители;

~ медикаментозни интоксикации – при поемане на лечебни средства в токсични и летални дози в хода на терапевтичната процедура или със суицидни намерения;

~ екологични отравяния – това са интоксикации причинени от разнообразни по физични и химични свойства отрови намиращи се в заобикалящата човека околна среда;

Особености на организма – от тях зависи изявата на интоксикацията в съответния организъм; голямо значение имат пол, възраст, общото състояние на организма /умора, простуда, нахраненост, изтощение и др./, състоянието на вътрешната обмяна, предхождащи и съпътстващи заболявания;

Взаимодействието на горепосочените фактори определя клиничните особености на интоксикацията, като се оформят главно 2 тенденции:

~ засилено увреждащо действие на токсичните агенти – наблюдава се при контакт със силнотоксични отрови, влошено състояние на организма /особености в детска и напреднала възраст/, наличие на придружаващи заболявания и нарушение на общата и имунна устойчивост; при такива случаи токсичната и летална доза на отровата може да бъде значително по-малка от обявената и вещества с по-слаби токсични свойства могат да проявят много по-силна токсична агресия;

~ променено атипично протичане на интоксикацията – наблюдава се при контакт на човека с токсичен агент при по-особено състояние на обуславящите фактори: вид на отровата, продължителност на действие, предхождащи или съпътстващи промени в организма; такава особеност възниква напр. при алергични пациенти.

Токсична опасност на химичните съединения при аварийни условия – определя се по метода на Маршал.

Оценката се прави въз основа на следните показатели:

способност към разсейване – определя бързината, с която настъпва отравянето: силно изразена способност към расейване имат газовете – хлор, амоняк;

твърдите вещества и течностите имат ниска способност към разсейване;

устойчивост на токсичното вещество – слаба устойчивост имат нискомолекулярните вещества, които са по-леки от въздуха /СО, циановодородна киселина/;

степен на употреба /приложение/ – токсични вещества с голямо приложение в промишлената и други сфери на стопанската дейност са с по-висока токсична опасност от тези с ограничено приложение;

токсичност;

способност за проникване в организма;

наличие на късни ефекти;

отношение на броя на отровените към броя на починалите;

Изброените показатели се оценяват по следния начин: до 8 т. за показателя токсичност, до 4 т. за степен на приложение и до 2 т. за останалите показатели.

Чрез метода на Маршал се извършва количествено определяне на токсичната опастност на химичните вещества.

Класификация на отровните вещества с аварийно значение.

Създадени са много класификации, базиращи се на различни принципи:

1. Според химичната структура на токсините вещества.

2. Според характера на биологичния ефект на токсичното вещество и клиничните прояви на отравянето.

3. Според токсичността.

С най-голямо значение от гледна точка на медицината е класификацията на Лужников, според която токсичните вещества с аварийно значение се разделят на 6 основни групи:

1. Отровни вещества с нервно-паралитично действие.

2. ОВ със задушливо действие.

3. ОВ с общотоксично действие.

4. ОВ с кожно-резорбтивно действие.

5. ОВ с раздразващо действие.

6. ОВ с психотропно действие.

Share Button
Обновено на: 10/11/2014 — 08:51

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme