Домашни мекици без месене – вкусни, пухкави, бързи и лесни

Рецепти за мекици има разни, но тази е толкова сполучлива и лесна, че бих могла да ги правя всеки ден, стига да не бяха толкова калорични. Хубавото на рецептата е, че строги пропорции няма и можете да импровизирате според наличните продукти. Провал няма как да има, стига да спазите няколко елементарни условия, които ще ви опиша. А мекичките…..ахххх, толкова са вкусни, пухкави и мекички, че започнете ли да ядете, трудно ще спрете. Гарнирани със сладко, мед, шоколад, сиренце или каквото обичате, те са бърза и апетитна закуска, която всеки обича.

Залавяйте се за работа и действайте – няма да ви отнеме много време!

бързи и вкусни мекици

Пухкави домашни мекици без месене

Продукти: 500 мл. течност (най-добре 250 мл. прясно мляко + 250 мл. вода), 2/3 кубче мая за хляб, 3 с.л. кисело мляко, щипка сода бикарбонат, 1 яйце, 1 с.л. захар, 1 ч.л. сол, 6 с.л. олио, брашно около 800-900 гр., олио за пържене, сирене, мед, сладко и др. за гарниране

Приготвяне на мекици (подробно описание):

Тестото се приготвя изключително лесно. Това, което ще ви е необходимо е дълбока купа или легенче в което ще замесите тестото, но и в което ще втаса. Точно затова е необходимо да е по-голямо. Сложете в съда за месене яйцето и киселото мляко+содата бикарбонат. Разбийте. Прибавете солта, захарта и олиото. В отделен съд сложете топлата течност (смес от прясно мляко и вода, може да е и само прясно мляко, може и да е само вода, както и смес от вода и лимонада или прясно мляко и лимонада, както и смес от газирана вода и мляко или само газирана вода – изобщо течностите можете да комбинирате както си искате, важното е общо да са около 500 мл. и да са топли, но не горещи) Аз най-често ползвам смес от прясно мляко и вода. Към течността прибавете и размийте маята за хляб. Ако ще ползвате суха мая, то пропуснете тази стъпка и налейте течността направи при останалите продукти. Сухата мая размесете с брашното. След като сте размили маята (ако ползвате прясна такава), добавете в купата с останалите продукти, разбъркайте и започнете да добавяте брашното, което е хубаво да пресеете предварително, но все пак не е задължително. Прибавяйте брашно и бъркайте с лъжица докато получите много гъста каша или меко тесто и вече ви е много трудно да бъркате. Омесвайте с лъжицата – не е нужно да се цапате, пък и тестото не е нужно да се меси много. Ако някой все пак иска може да си го замеси с ръка като тесто за хляб или пък да използва хлебопекарната, но това е напълно излишно. С лъжицата се получава идеално.

След като сте получили меко и много лепкаво тесто, полейте го с олио, намажете го добре и го забравете докато поне удвои обема си. Хубавото на това тесто не е само това, че не се цапате, а и това, че гъстотата и твърдостта на тестото не са от значение. И по-твърдо да е, и по меко да е – пак ще се получат хубави мекици, обаче все пак ако го замесите на ръка и стане по-твърдо, мекиците ще втасат по-бавно и ще са малко по-жилави. Ако оставите тестото меко и лепкаво, то ще втаса по-бързо и лесно и мекиците ви ще са божествено меки, пухкави, крехки и вкусни. Това правило важи за всички теста с мая. Разбира се, ако правите красива и релефна пита, ще се наложи да месите твърдо тесто, защото в противен случай от шарките и няма да остане нищо при втасването. Там търсим визуален ефект. Тук обаче търсим мекота и вкус и затова е хубаво да оставим тестото меко. Точно по тази причина ви съветвам да бъркате с лъжица, (макар в един момент това да е трудно) именно защото с нея няма как да направите тестото твърдо и на всичко отгоре няма да се цапате. На ръка или в хлебопекарна рискувате за направите тестото по-твърдичко, особено ако нямате много опит с тестата и месенето. Но……хубавото е, че и това няма да е фатално – просто накарайте тестото да втаса повечко на топло местенце. Понякога, когато искам да получа ефирността на уличните мекици, оставям тестото в купата съвсем, съвсем меко – почти течно. От това тесто се получават разкошни и много крехки и пухкави мекици, но с него при пърженето се работи много трудно и на по-несръчните и неопитни домакини ще им е нужен помощник, защото цапаницата е голяма. За да получим достатъчно добри, меки, пухкави и ефирни мекици, но да избегнем ужасното плескане е нужно само да забъркаме гъсто и лепкаво тесто с лъжица и да го оставим намазано да удвои, че и утрои обема си. След като тестото е втасало, сложете в дълбок тиган или тенджера поне 1 пръст олио и го загрейте добре. Мекиците се пържат в много олио, за да се надуят добре – трябва да плуват. В същото време, макар и да плуват в мазнината, те не стават толкова натъртващо мазни. Ще станат мазни и ще попият много мазнина ако ги пържите на слаб огън и мазнината ви не е загряла добре. Е, все пак не допущайте да започне да пуши. Докато загрява мазнината, пригответе си всичко необходимо, защото започнете ли да пържите – няма отделяне от печката. Мекиците се пържат много бързо и при всяко отклоняване на вниманието, рискувате да ги изгорите. Пригответе наблизо тестото, вилица с която ще ги обръщате и вадите, тавичка за готовите мекици, олио за доливане в тигана ако се наложи. След като мазнината е загряла, полейте повърхността на тестото с олио и намажете ръцете си обилно. Тестото поливам със струйка мазнина, за да може тя да се стича по него при откъсване на топки от тестото и да не лепи. След втсването тестото е много меко и лепкаво и се налага да се работи с много добре намазнени ръце. Друг начин е да налеете в купичка олио и при всяко откъсване на тесто да потапяте и намаслявате ръцете си. Вие изберете своя начин. Моя е като полея отгоре тестото, защото така не се налага постояннон да топя ръцете си, пък и спестявам цапането и миенето на 1 купичка все пак. Откъснете топка тесто колкото яйце и разпънете на кръг с големината на длан. Помагайте си с пръстите на двете ръце. Ако обичате по-пухкави и меки мекици, направете мекицата по-дебелка (около 0,5 – 1 см). Ако обичате мекиците по-тънки и хрупкави, откъсвайте по-малко тесто и разпъвайте мекиците на по-тънко. Сложете разтеглената мекица в тигана. Ако той е по-голям, можете да сложите още една. Когато слагате втората мекица в тигана, то първата вече е готова за обръщане. Поне при мен е така. Ако все пак котлона ви не е толкова силен, пържете още малко преди обръщане. Мекичките трябва да станат златисти. След като сме сложили втората мекица, разпъваме третата и оставяме на намазаната си длан. Вадим обърнатата първа мекица, на нейно място слагаме разпънатата трета, която чака на дланта ни и обръщаме втората, която вече се е изпържила от едната страна. Започваме веднага да разпъваме следващата и процедираме по описания начин. Вадим едната, слагаме другата и обръщаме тази, която е изпържена от едната страна. Ако тигана ви е по-малък или правите по-големи мекици, то начина на действие е очевиден – слагане, обръщане, разпъване на следващата, вадене на тази в тигана и слагане на разпънатата. От това количество тесто се получава една огромна тава с мекици (около 25 – 30 броя средно големи) и всичко това се изпържва за не повече от 15-20 мин. Котлона ми е керамичен. Вадете готовите мекици не в купа, а в тава, зада не се мачкат. За хапването е ясно – кой с каквото обича. В някои от мекиците можете да сложите пълнеж от сирене или друго, като ги разплескате на дланта си, сложите плънка и прегъните на 2, но имайте предвид, че трябва да действате бързо и да пържите на малко по-слаб огън. Мекиците с плънка са по-дебели и рискувате да останат сурови и тестени ако пържите на същата степен като останалите, понеже на много силния котлон те изгарят отвън, но остават сурови вътре. Това е! По-подробно обяснение за нещо толкова лесно – здраве му кажи!

Тук ще отбележа и още нещо. Аз понеже не съм от сънливите, обикновено ставам рано сутрин и забърквам мекиците.  Оставям ги на масата да втасат, като се съобразявам, че лятото втасват много бързо, а зимата им трябва много повече време. Ако е студено и искам да втасат бързо ги слагам в леко затоплената фурна на печката. Мекиците могат да се забъркат и вечерта и да се пържат на сутринта. Ей това е много удобно. В този случай ползвайте студена течност при замесването.Купата с готовото тесто се покрива със стреч фолио и се слага в хладилника за през нощта. Ако ще нощува в хладилника, тестото може да се омеси на ръка до степен да не лепне и да се сложи в намазана с мазнина голяма найлонова торба. Завържете я, но оставете място на тестото да втасва, в противен случай може да го намерите на сутринта да се разхожда из целия хладилник. На сутринта ставате, вадите тестото с найлоновата торба или купата в която сте го забъркали, оставяте да се поотпусне за 10 минути и пържите. Лесно, бързо и вкусно!  Да ви е сладко!

Автор: Елена Иванова

 

Share Button

11 Comments

Add a Comment
  1. Прекрасни са! Пухкави, меки и лесни! В къщи получиха звание „най-прекрасните мекици, които някога сме яли“ 🙂
    Вчера пробвах и торта Наполеон – отново чудесна рецепта!
    Благодаря Ви за подробното описание и за труда да съберете и споделите с всички нас тези прекрасни рецепти!

    1. Любопитко

      Ех, Бояна….. ако знаете колко съм Ви благодарна за хубавия коментар! Наистина се чувствам страхотно, когато някой е пробвал моя рецепта и е останал доволен. Особено пък, когато е зарадвал и семейството си. Това е удовлетворението за труда ми и времето, което ми отнема подробното описание и снимане на рецептите. Благодаря Ви още веднъж от сърце! Надявам се да са разбираеми и винаги съм насреща ако нещо не се разбира или не съм го описала както трябва. Чудесно е, че сте харесали и торта „Наполеон“. Тия дни и аз ще я правя отново, защото ни е любима. Мекиците нистина са супер лесни и винаги страхотни. И удобни бих казала, защото можете да ги замесите вечерта и на сутринта……бързичко напълвате тавата с хубави и пухкави мекички. Ще се радвам ако пробвате и други мои рецепти и споделите мнението си, каквото и да е то. Винаги съм отворена за градивна и добронамерена критика. Бъдете жива и здрава Бояна и продължавайте да радвате семейството си с вкусна домашна храна! 🙂

  2. Прекрасни мекички! Благодаря за подробното описание

    1. Буба, аз благодаря за споделеното мнение! Много се радвам, че са Ви харесали! Да Ви е сладко! 🙂

  3. Ekaterina Minova

    Това не е рецепта без месене.

    1. А какво е според Вас Екатерина? Рецептата е точно без месене, защото всичко се бърка и тестото не се ппипа с ръце. Ще ми е интересно да прочета Вашите аргументи. Хубав ден!

  4. 1. Хубава рецепта, ако превтаса малко стават още по оригинални.
    2. Много лесно се втасва като сложите тавата с тестото върху тенджера с 3-4 л. гореща вода.
    3. За да не се цапате, сложете тестото в найлонова торба, и като втаса, отрежете единия ъгъл и като шприц изкарвайте тестото, изкарвате едно „кебапче“ и режете с ножицата, като се изпържи само` се обръща. Вадите ги със щипката.

    1. Любопитко

      Благодаря Ви за ценните и интересни съвети! Биха могли да са от полза на много домакини. Това с торбата, ножицата и „кебапче“-то е особено добро – би спестило много цапане и нерви. Очаквам още подобни идеи. Хубав и весел съботен следобед! 🙂

  5. Браво за подробното описание….от скоро си правя мекици и сега ще си принтирам тази рецепта за утре…сигурен съм просто че ще станат разкошни 🙂

  6. Любопитко

    Благодаря Ви ross за хубавите думи. От време на време получавам критики за прекалено дългите и подробни описания, но заради хора като Вас, аз ще продължавам да ги описвам по този начин и знам, че не греша. За тези, които не уважават и ценят чуждият труд, има много други места в нета. Благодаря Ви още веднъж и се надявам да харесата мекиците и да споделите мнението си тук с нас – независимо какво е то. Желая Ви един чудесен и запомнящ се съботен ден! Да Ви е сладко! 🙂

  7. Поклон за труда Ви.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.