Дифтерийни бактерии. Дифтерия (Corynebacterium diphtheriae)

Род: Corynebacterium
История
Открит от Е. Клебс 1883 година. Изолиран за първи път в чиста култура от Ф. Льофлер. Е. Ру и А. Йерсен доказват, че дифтерийния бактерий образува екзотоксин. През 1923 година Г. Рамон установява, че дифтерийният токсин, обработен с формалин, загубва токсичните си свойства и запазва имуногеността си и създава противодифтерийната ваксина (дифтерийния анатоксин).

 

дифтерияМорфология
Грам положителни / + / пръчици, прави или леко извити, със заоблени и удебелени краища, поради което приличат на гирички. На всеки полюс има по едно метахроматично телце на Ернст-Бебеш (Ernst-Babes), което по метода на Найсер се оцветява синьо до черно, а останалата част на цитоплазмата на клетката – жълто. Дифтерийните бактерии обикновено са разположени по двойки, V-oбразно, като сключени вежди или под прав ъгъл – L и рядко единично. Спори и капсули не образуват. Не притежават ресни и не са подвижни.

 

Културелни свойства и биохимична производителност
Дифтерийните бактерии са аероби. Оптималната температура за развитие е 37 градуса. C. diphtheriae са взискателни, към хранителни среди са добавени нативни белтъци – кръв серум. Култивират се върху елективни среди на Льофлер (състои се от три части говежди серум и една част глюкозов бульон, коагулиран чрез трикратно загряване на 90 градуса), образуват малки кремавобелезникави колонии, наподобява шагренова кожа. Селективни среди на Клауберг III (съдържа калиев телурит KTe, който подтиска растежа на флората на горните дихателни пътища), среда на Тинздал и кръвен агар.

Познати са три културелни типа дифтерийни бактерииtypus gravis, typus mitis, typus intermediu.

  • На телурните среди typus gravis образува сиви кръгли колонии с диаметър 2-3 mm, сивковочерен център, бледа изпъкнала периферия (R-форма)
  • Колониите на typus mitis са гладки, блестящи, сиви до черни, изпъкнали, с гладка повърхност и гладка периферия (S-форма)
  • Typus intermedius заема междинно положение между останалите 2 типа. Образува малки (до 1 mm диаметър), сивочерни, гладки или грапави колонии.

 

Характерно за трита типа дифтерийни бактерии е, че разлагат глюкоза /+/, малтоза /+/ до киселина без газ и не разлагат захароза //. Те не втечняват желатина, не съсирват млякото и не образуват индол.

Както в организма, така и при култивиране в течни хранителни среди дифтерийните бактерии произвеждат екзотоксин. Той е много силна отрова.

 

Антигенна структура

Дифтерийните бактерии притежават О- и К-антигени. О-антигените са групово специфични за коринебактериите, патогенни за човека и животните. Те са полизахариди.

 

Патогенеза

В естествени условия от дифтерия боледува само човекът. От лабораторните животни най-възприемчиви са морските свинчета. Източник на заразата са болният човек и заразоносителят. Заразата се предава по въздушно-капков механизъм с пръските, които болният и заразоносителят отделят при говор, кихане, кашлица. Входната врата на инфекцията най-често са горните дихателни пътища. Дифтерийните бактерии се локализират в лигавицата на гърлото, сливиците, носа, ларинкса, трахеята, конюнктивата, наранена повърхност на кожата, вулвата, ухото и др. Дифтерийните бактерии се размножават на мястото на проникването и предизвикват възпалителен процес с образуване на фибринозни налепи, плътно свързани с подлежащата тъкан и отделят токсин (екзотоксин), който се разнася по кръвен път и се натрупва избирателно в миокарда, надбъбречните жлези в периферната нервна система, паренхимните органи и др.

дифтерия

 

Имунитет – траен, доживотен. За доказване на имунитета при дифтерия се използва имунната вътрекожна проба на Шик.

 

Микробиологична диагноза

Материали за изследване: налепи от гърлото, носа, ухото, при по редките локализации (конюнктива, рани, влагалище) освен поразения участък се изследва и носоглътката. Вземат се с памучен тампон, навлажнен с 5% глицерол или физиологичен разтвор с pH 8, на границата със здравата тъкан.

Микроскопски изследване: натривките се оцветяват по Грам и по Найсер.

Посявка: върху средата на Льофлер, кръвен агар, Клауберг III. След 10-12 часа култивиране на 37 градуса от образувалите съмнителни колонии се приготвят препарати по Найсер и Грам. Изолира се чиста култура и се изследват биохимичната и производителност и токсигенността и.

Биохимични тестове: дифтерийните бактерии за каталаза /+/, редуцират нитратите до нитрити. Образуват киселина без газ от глюкоза и малтоза за 24 часа, по рядко ферментират захароза.

Каталаза /+/, глюкоза /+/, лактоза //, манитол //, малтоза /+/, захароза //, урея //

Доказване на дифтериен екзотоксин:

А) in vitro – представлява реакция преципитация между токсин и антитоксин (метод на Елек – Elek). Върху петри слагаме филтрирана хартия с агар напоена с противодифтериен серум (антитела). Перпендикулярно посяваме и за контрол P.W.8.

 

Б) in vivo на морско свинче.

 

Ваксини

За профилактика на дифтерията се използва противодифтерийна ваксина. Те представлява анатоксин на Рамон. У нас тя се прилага в комбинация с противококлюшна ваксина и тетаничен анатоксин (Дифтекок и Дифтет).

 

Лечение

Използват се пеницилин, еритромицин, тетрациклин и други антибиотици с широк спектър на действие.

Share Button
Обновено на: 01/09/2014 — 10:20

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme