Червен кръвен ред – морфология на клетките в костния мозък и периферната кръв

Процесът на еритропоеза започва от унипотентната кръвотворна стволова клетка, преминавайки през междинни етапи насочени към образуването на еритроцити. Най-ранната клетка, която може да се диференцира морфологично от еритроцитния ред е проеритробластът. Всяко следващо деление води до намаляване на размера на клетките, кондензация на хроматина и евентуално отстранява на ядрото на клетката. Един проеритробласт образува от 8 до 32 зрели еритроцити.

Етапи:

• Проеритробласт – най-голямата клетка 15 – 20 µm с кръгла или овална форма. Съотношение ядро:цитоплазма = 8:1. Ядрото е голямо и кръгло, разположено в средата на клетката. Хроматинът има дребномрежест (финомрежест) строеж, като на пресечните места в мрежата се образуват леки задебелявания така, че ядрото добива леко зърнест вид. Забелязват се около 2 – 4 нуклеоли. Цитоплазмата е оскъдна, с интензивно син цвят (базофилна поради голямото количество РНК) с перинуклеарно просветление. Проеритробластът се дели на два дъщерни проеритробласта, които съзряват в базофилни еритробласти.

• Базофилен еритробласт – кръгла клетка 10 – 15 µm. Ядро : цитоплазма = 6:1. Ядрото е кръгло, централно разположено и няма нуклеоли. Ядреният хроматин се кондензира във вид на гредички или продълговати купчинки. Цитоплазмата е базофилна, безстуктурна, тъмносиньо оцветена. При базофилния еритробласт започва синтеза на хемоглобин. Базофилния еротробласт се дели двукратно, като образува 4 дъщерни клетки, които съзряват в полихроматофилни еритробласти.

• Полихроматофилен еритробласт – кръгла клетка 9 – 12 µm. Ядро : цитоплазма = 4:1. Ядрото е с уплътнен хроматин, няма нуклеоли. Цитоплазмата има светлосиньо – розов цвят, който се дължи на отлагането на хемоглобин. Увеличава се хемоглобина, а РНК намалява. Полихроматофилния еритроблст се дели и образува две дъщерни клетки, които съзряват в оксифилни еритробласти.

• Оксифилен (ортохромен) еритробласт – големина 7 – 10 µm. Ядро : цитоплазма = 1:2. Ядрото е кръгло, разположено ексцентрично близо до клетъчната мембрана, с тъмен хроматин, който се превръща в безстуктурна маса. Ядрото не може да синтезира ДНК и клетката не може да се дели. Това е последната ядреносна клетка от еритроцидния кръвен ред. Хемоглобинизирането на цитоплазмата е почти напълно и завършено. Цитоплазмата е хомогенна и оксифилна, розово-оранжева с лек синкав оттенък. На този етап клетката се освобождава от ядрото и се превръща в ретикулоцит.

• Ретикулоцит – съдържа РНК, която осигурява синтеза на хемоглобин през следващите няколко дни 48 – 72 часа. След това преминава в циркулиращата кръв. Там съзрява за 1 – 2 дни и се превръща в зрял еритроцит. Основната функция на еритроцита е да съхранява и транспортира хемоглобина в циркулацията на кръвта.

Морфологията на клетките се основава на вида им при оцветяване по метода на Pappenhiem и Романовски – Гимза. Материалът се взима само и единствено от лекар. От една пункция – 10 препарата.

Ретикулоцити

До петия ден в ядрото на младите еритроцити настъпва денуклеация. С помощта на суправитално оцветяване се отриват остатъци от РНК под формата на субстанция гранулофиламентоза ( Substantiq granulofilamentosa – зърнисто-мрежеста субстанция). При смесване на кръв с боята брилянт кризилблау се получават преципитати от багрилно рибонуклеинови комплекси под формата на гранули и мрежа, оцветени в тъмносиньо. Еритроцитите се оцветяват светлосиньо.

кръв

Според различните степени на зрелост се различават различни групи ретикулоцити:

• О група – еритроцити с ядро и ретикулоцитна мрежа около него

• I група – ретикулоцитната мрежа е разположена в центъра на еритроцита и е гъсто, кълбовидно навита

• II група – ретикулоцитната мрежа е разположена из целия еритроцит

• III група – в еритроцитите се виждат само части от ретикулоцитната мрежа

• IV група – срещат се само единични зрънца или нишки по периферията на еритроцитите.

Методи на изследване:

Оцветяване с алкални бои, при което някои еритроцити проявяват зърнисто-мрежести образувания.

В часовниково стъкло се смесват няколко капки кръв с равен обем 1% разтвор на брилянткрезилблау във физиологичен разтвор, след което се поставя за около час във влажна камера. След престоя със стъклена тръбичка се взема капка от сместа и се прави натривка на предметно стъкло, която се фиксира и оцветява по Романовски-Гимза

Отчитане: чрез изброяване на 1000 еритроцита се отбелязват изброените ретикулоцити.

Референтни стойности: 5 – 15‰ (промила) – най–често се забелязват ретикулоцити от III и IV група.

Ретикулицитите са най-добрия показател, който дава информация за регенеративната способност на костния мозък спрямо еритроцитите. Увеличение на ретикулоцитите се наблюдава при анемиите в зависимост от регенеративната способност на костния мозък (при хемолитичните анемии ретикулоцитите достигат най–високи стойности – до 300 – 400‰). Ако терапията е адекватна, с костния мозък е в състояние да реагира, ретикулоцитите се увеличават, което е добър признак за ефекта от лечението и прогнозата на болния (броят на ретикулоцитите започва да се увеличава от 4-тия ден след приложената терапия, достига максимума 8 – 9 ден и се връща в референтните стойности края на втората седмица). Ниските стойности или липсата на ретикулоцити са лош белег при съществуваща анемия. Това показва, че костния мозък е със загубени или намалени регенеративни възможности по отношение на еритроцитите.

Share Button
Обновено на: 01/09/2014 — 09:52

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme