Устройство и функции на червата

Устройство и функции на червата. Храносмилателни жлези

черваЧерва. От стомаха хранителната каша на порции преминава в тънкото черво. То е най-дългата част на храносмилателният канал – средно 5,25 метра. Разположено е в средната част на коремната кухина и има вид на нагънато въже. Началната му част се нарича дванадесетопръстник. Дълъг е 25-30 см. или колкото ширината на 12 пръста. Дванадесетопръстникът има форма на подкова, която обхваща широката част на задстомашната жлеза. В тази част на тънкото черво се отваря изходният канал на жлъчния мехур и задстомашната жлеза. Лигавицата на тънкото черво е силно нагъната и притежава множество власинки. Във всяка власинка навлиза кръвоносен капиляр и лимфен капиляр. В стената на власинките има и гладкомускулни клетки, благодарение на които те се движат в кухината на червото.
Лигавицата на тънкото черво може да секретира чрез разположените в нея чревни жлези. Те отделят чревен сок (2-3 литра) за денонощие без секрета на задстомашната жлеза и жлъчката.

Гънките и чревните власинки увеличават повърхността на тънкото черво около 10 пъти, което улеснява всмукването на хранителните вещества.
Тънкото черво има основно значение за храносмилането. Благодарение на неговите перисталтични движения хранителната каша се смесва със смилателните сокове – на задстомашната жлеза, на черния дроб (жлъчката) и на чревните жлези. В тънкото черво под влияние на ензимите се разграждат 80% от въглехидратите и почти напълно белтъците и мазнините. Разградените хранителни вещества са готови за всмукване.

тънко червоВсмукването (резорбцията) става главно в тънкото черво. Чрез кръвоносните капиляри на червените власинки, се всмукват крайните разградени продукти на белтъците и въглехидратите, а в лимфния съд – на мазнините.
Секретирането на чревните жлези се извършва под влияние на механични и химични дразнения, упражнявани от чревното съдържимо върху нервите, разположени в стената на тънкото черво.

 се извършват от различни съставки на храната, както и от биологично активни вещества, които се образуват от лигавицата на дванадесетопръстника и на стената на останалата част на тънкото черво. Те стимулират чревните жлези, при което се отделя чревен сок.
Последният отдел на храносмилателния канал е дебелото черво. Дълго е 1,5 м. Започва със сляпо черво, където има клапа.

дебело черво и апендиксТя не позволява на хранителната каша да се върне в тънкото черво. На долния край на сляпото черво като закърняло образувание се намира червеобразен израстък – апендикс. Той е дълъг 8 -10 см. Апендиксът има много лимфни възли, поради което се нарича чревна сливица. Останалата част от дебелото черво огражда тънкото черво и преминава в право черво, което завършва с анус.

Аналният отвор се затваря от вътрешен – гладкомускулен (неволев) стегач, и външен напрачнонабразден (волев) стегач. Лигавицата на дебелото черво има чревни власинки и рядко образува гънки, които са непостоянни. Тя съдържа слузни чревни жлези и единични лимфни възли.
Веществата, които не са всмукани в тънкото черво, преминават в дебелото черво.

Отделеният слузен секрет от жлезите облекчава преминаването им през червото. В този отдел на храносмилателният канал се всмукват предимно вода и соли и чревното съдържание се сгъстява – оформят се фекалните маси. В дебелото черво има много микроорганизми, разграждащи трудносмилаемите вещества (целулоза и др.) и помагат за образуването и усвояването на някои витамини (B1, K). Чрез  перисталтичните движения на дебелото черво непотребните вещества на порции се придвижват към правото черво и от там се отделят през ануса.

черен дроб и жлъчен мехурХраносмилателни жлези. Черният дроб е най-голямата жлеза в човешкия организъм. Тежи средно 1,5 кг. а когато е пълен с кръв масата му достига 2,4 кг. Разположен е в дясната част на коремната кухина, непосредствено под диафрагмата. По долната му повърхност е разположен жлъчният мехур. Той е с крушовидна форма и е резервоар на жлъчката. Черният дроб е „централната лаборатория“ на организма. Той участва във въглехидратната и белтъчната обмяна, обезврежда редица вредни за организма вещества, превръща хемоглобина от разрушените еритроцити в жлъчни пигменти, които се изхвърлят с изпражненията навън. Основната функция на черния дроб, свързана с храносмилането е да образува жлъчка.

Чернодробните клетки секретират жлъчката непрекъснато. По система от каналчета тя се събира в общ канал, който я отвежда или в дванадесетопръстника, ако в него се извършва разграждане на мазнини, или в жлъчния мехур в интервалите между храненията. В жлъчния мехур жлъчката се сгъстява, тъй като част от водата се всмуква от неговата лигавица.

Сгъстената жлъчка е по-тъмнозелена. За 24 часа се отделя 800-1000 кубични сантиметра жлъчка. Тя съдържа жлъчни соли и пигменти и има голямо значение за храносмилането. Жлъчката активира липазата, която разгражда мазнините. Заедно с това тя превръща мазнините във фини капчици (емулсия), което увеличава тяхната повърхност.

панкреасЗадстомашната жлеза (панкреас) е продълговат орган, разположен зад стомаха. Тежи около 100 гр. Широката и част е обхваната от дванадесетопръстника. Тя е жлеза едновременно с външна и вътрешна секреция. Само външносекреторната и функция е свързана с храносмилането в тънкото черво.

Жлезистите клетки на панкреаса отделят сок богат на ензими. За 24 часа се отделя около 1,5 литра панкреатичен сок. В него се съдържа ензимът трипсин, разграждащ белтъците до аминокиселини; лапаза – разграждаща мазнините до глицерол и мастни киселини; амилаза и малтаза – разграждащи ваглехидратите до глюкоза. Освен това в панкреатичният сок се съдържат бикарбонати, които неутрализират солната киселина постъпваща заедно с хранителната каша от стомаха. Така се осигурява алкалната среда, благоприятна за действието на ензимите. Образуването на жлъчка и панкреатичен сок се регулира по хуморален път. Нервните механизми са както безусловнорефлексни, така и условнорефлексни.

Хуморалната регулация се извършва под действието на вещества, отделени от лигавицата на дванадесетопръстника в неактивна форма. Те се активират от солната киселина на стомашния сок и по кръвен път стимулират отделянето на задстомашен сок и жлъчка.

Share Button
Обновено на: 28/10/2014 — 17:49

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme