Обекти с най-голяма плътност във вселената

Обекти с най-голяма плътност във вселената
Черните дупки са останки от звезди, завършили живота си. За тях е характерно че имат област от пространството, където гравитацията им е толкова силна, че поглъща дори и светлина.Границата на тази област в пространството е известна като (хоризонт на събитията), а в центъра на черната дупка е (сингулярността), където масата на мъртвата звезда е свита в една единствена точка с размер на нула и безкрайна плътност.Точно тази сингулярност е мощното гравитационно поле на черната дупка.

Според общата теория на относителността, черна дупка е област на пространството, от което нищо, включително и светлината, не може да избяга. Ние смятаме, че Общия вид на черна дупка е вид, произведени от някои умиращи звезди.

Звезда с маса по-голяма от 20 пъти масата на Слънцето може да произведе черна дупка в края на своя живот. Черната дупка е струпване на огромна маса в малък обем с толкова силно гравитационно поле, че втора космическа скорост е по-голяма от тази на светлината. Според теорията на квантовата механика черни дупки притежават температура и отделят радиация. Въпреки, че е невидима, черната дупка може да се наблюдава чрез взаимодействието си с друга материя. Астрономите са открили множество черни дупки, и също са намерени доказателства и за Супермасивни черни дупки в центъра на галактиките. Такава супермасивна черна дупка с маса 4 милиона слънчеви маси, откриват астрономите в центъра на Млечния път.

Има ли черни дупки?

Общата теория на относителността, както и повечето други теории за гравитацията, не само твърдят, че черни дупки съществуват, но всъщност предвиждат, че те могат да се образуват в природата, стига достатъчно маса да се натрупа в дадена област от пространството, чрез процес, наречен гравитационен колапс. С натрупването на маса в определена област от време, гравитацията и става все по-силна или, в релативистична терминология, пространството около нея все по-силно се деформира. Когато втора космическа скорост на дадено разстояние от центъра достигне скоростта на светлината, там се образува хоризонт на събитията, вътре в който масата неизбежно пада към една точка, образувайки сингулярност.

Любопитно!
Китайските учени изобретили прибор, който е в състояние да абсорбира микровълновото излъчване. Своята следваща задача те виждат в конструирането на прибор, който да поглъща видимата светлина. На Запад вече са кръстили изобретението човешка черна дупка, а руснаците се опитват да анализират последиците от това откритие.
През 2004 е открито предполагаемо струпване на черни дупки, което разширява разбирането ни за разпределението на черните дупки във Вселената. Това откритие предизвиква значително преразглеждане на възгледите на учените за броя на черните дупки – очакваният брой нараства петкратно.
На 15 ноември 2010г. черна дупка на предполагаема възраст 30 години засече телескопът “Чандра” в района на галактика М100, отдалечена от Земята на 50 милиона светлинни години.
В нашата галактика може да има втора черна дупка. Тя е по-малка от масивната дупка в центъра на Млечния път. До този извод стигнаха американски астрономи от Калифорнийския университет в Санта Крус, цитирани от „Ню сайънтист“. В центъра на нашата, както и на много други галактики във Вселената, има огромна черна бездна. Нейната маса е 3,6 млн. пъти по-голяма от тази на Слънцето. Според новите данни и изчисления на учените може да има и втори подобен обект. Размерите му обаче са по-скромни – от 1000 до 10 000 слънчеви маси.