Бял имел

бял имел

Описание: Белият имел е малко, двудомно, вечнозелено, силно разклонено храстче. Паразитира върху клоните на овощните и диворастящите дървета – предимно иглолистните, с помощта на хаустории, които проникват под кората и дават разклонение в дървесината. Стъблото е голо, цилиндрично, с жълто-зелен цвят, високо до 30 – 50 см. Клонките са членести и по възлите им са разположени листата, цветовете и плодовете. Листата са кожести, дебели, лопатовидни, целикрайни, срещуположни, твърди. Цветовете са дребни, жълто-зелени, събрани по 3 до 5, като мъжките са с 3 – 4 тичинки, а женските, с 4-листен околоцветник и 3 – 4 тичинки, а женските – с 4-листна чашка, 4 венчелистчета и близалце. Плодовете са кръгли, отначало зелени, а като узреят, стават бели или зеленикавожълти с черни семена и лепкава маса.

Разпространение: Среща се предимно в Източна България.

Дрога: Клонките и листата на имела – Stipites Visci albi.
Клонките и листата се берат от септември до края на март, и то само от имел, паразитиращ по боровите дървета. Събират се чрез  рязане или се закачват с въже и се изскубват. Почистват се от всички клонки, които нямат зелен цвят, и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса. След изсушаването имелът трябва да е запазил зеления си цвят с жълтеникав оттенък, да няма миризма и да притежава слабо тръпчив вкус. Недобре изсушения имел почернява. Опакова се в торби или бали. Пази се на сенчесто, проветриво и сухо място. Допуска се да съдържа влага до 12 процента.

Химичен състав: Дрогата съдържа  вискотоксин (смес от различни пептиди), холин, ацетилхолин, хастамин, аминомаслена киселниа, неизучено вещество, потискащи туморния растеж, инозит, тритерпенови сапонини, флавоноиди, восък, захари, скорбяла, липиди и др.

бял имелДействие и приложение: Фармакологично е доказано, че тотални водни извлеци оказват хопитензивно и успокояващо действие, забавят сърдечния ритъм, подобряват сърдечната дейност, тонизират миокарда. Според Соколов (1984) хипотензивният ефект е свързан с потискане на съдодвигателния център в продълговатия мозък. Дрогата действа хемостатично (кръвоспиращо) при маточни кръвоизливи, кръвотечение от носа, продължителна менструация, кървящи хемороиди.

Намира приложение като противогърчово средство ( смес от холин и ацетилхолин) при епилепсия, заболяване на нервната система, главоболие, невралгии, при атеросклероза, артроза, спондилоза, хронични заболявания на ставите, за преодоляване на бронхоспазъма при астматични бронхити и др. Още по времето на Хипократ белият имел, паразитиращ върху дъб, се използвал за лечение на някои раково заболявания.
Дрогата се прилага под формата на студен извлек или отвара:

    1. Две чаени лъжички бял имел се заливат с 200 гр. студена вода, оставя се да кисне 12 часа. След прецеждане извлекът се изпива сутрин. Същата дрога се накисва повторни със същото количество вода и полученият извлек се изпива вечерта.
       2. Една супена лъжица  от бял имел се залива с 300 гр. кипяща вода и се вари в продължение на 5 мин. Оставя се да кисне 30 мин. След прецеждане се пие 3 пъти дневно по 80 гр. след ядене.

Share Button
Обновено на: 24/10/2014 — 09:09

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme