Пълен профил на бактерията Борелия

Род: Borrelia

Познати са 19 вида борелии. Дванадесет от видовете причиняват трансмисивната инфекция възвратен тиф.
Borrelia recurrentisвъзвратен тиф
Borrelia burgdorferiлаймска болест

 

Морфология
Те са Грам отрицателни / – / спираловидни бактерии с 3-8 неправилни извивки. Дълги са 3-30 мм. Притежават средно 7-20 аксиални филамента. С тяхна помощ извършват типичните за спирохетите движения. Оцветяват се по Романовски-Гимза и могат да се наблюдават със светлинен микроскоп.

 

Културелни свойства
Борелиите са силно взискателни. Развиват се бавно (7-10 дни) в среди, обогатени с нативни животински белтъци (фетален серум, албумин) при микроаерофилни условия и оптимална температура 20-30 градуса.

 

Антигенна структура
Антигенната структура на борелите е силно променлива. Една от най-характерните черти на възвратния тиф е способността на B. Recurrentis да се изменя антигенно с макроорганизма по време на инфекцията.

 

възвратен тифВъзвратен тиф

Причинител – Borellia recurrentis

Възшковият възвратен тиф е типична антопоноза. Инфекцията се предава единствено чрез дрешната въшка, която смуче кръв от болен човек, съдържащ Borrelia recurerrenti. Спирохетите проникват през стената на червата на въшките. Инфекцията възниква само когато въшката се размачка при разчесване в нараненото от ухапване място.

Кърлежовият възвратен тиф е зооноза и е разпространен между гризачи

 

Микробиологична диагноза

Материали за изследване – кръв, от външната среда – въшки, кърлежи

Изследват се микроскопски (в тъмно зрително поле) кръв, плазма, ликвор и урина. По време на фебрилния период борелиите се виждат в препарати от кръв – сребристи нишки с няколко големи, неправилни извивки. Прави се и препарат по Романовски-Гимза.

 

Химиотерапия – най-ефективни са тетрациклините и еритромицин.

 

лаймска болестЛаймска болест

Причинител Borrelia burgdorferi

Трансмисивна инфекция. Разпространена е в цял свят. Резервоар на инфекцията са диви гризачи, а също птици, зайци, вълци, лисици, сърни, чакали. До 15 % от кърлежите са носители. Кърлежите пренасят инфекцията чрез ухапване между дивите животни и птици. Заразяването на човека става след ухапване от инфектиран кърлеж. Входната врата е кожата. На мястото на ухапване възниква възпалителен процес, който се разпространява. По лимфен път борелиите стигат до регионалните лимфни възли и се размножават. По-нататък чрез кръвообращението те достигат и увреждат нервната и сърдечно-съдовата система, ставният апарат, слезката и черния дроб.

Инкубационният период е между 3 и 35 дни. Заболяването протича в 3 стадия:

  1. Главния симптом е кожната еритема. На мястото на ухапването се получава макуло-папула. Впоследствие възпалението се разпространява. Успоредно се развива грипоподобен синдром – треска, мускулни и ставни болки.
  2. След няколко седмици се развива артралгия. Засяга се централната нервна система (ЦНС) – серозен менингит, хроничен неврит.
  3. Развива се след 4-5 месеца до няколко години от заразяването. Проявява се като прогресиращ енцефало-миелит, полиартрит, кожни поражения.

 

Микробиологична диагноза

Материали за изследване: биопсия от кожни обриви, пунктат от лимфен възел, кръв, ликвор, ставна течност

Доказване на антитела в серума с имунофлуоресценция, ELISA. Серологичните тестове са негативни в ранния остър стадии. IgM се увеличават и са най-високи през 3-6-та седмица след началото на заболяването. IgG се покачват бавно, достигат максимума си в края на 4-6-ти месец.

 

Терапия – макролиди, тетрациклиди

Share Button
Обновено на: 01/09/2014 — 10:39

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme