Болести на сърдечно-съдовата система

Най-честите болести при човека са болестите на сърдечно-съдовата система. Те са първостепенен проблем на здравеопазването в световен мащаб. Най-срещаните от тях са: възпалителните заболявания, сърдечните пороци, исхемичната болест на сърцето и артеросклерозата.

Ревмокардитът е възпалително заболяване, което често засяга младата възраст и може да доведе до трайни увреждания и нетрудоспособност. Причинява се от бактерии, чието първично огнище могат да бъдат сливиците, горните дихателни пътища и корените на зъбите. В напреднал стадий на болеста, болните имат сърцебиене, задух, лесна уморяемост и болки в областа на сърцето. Когато не се лекува ревмокардитът протича хронично-рецидивиращо и води до трайни увреждания на клапния апарат на сърцето.
Лечението на тази ревмокардитът включва премахване на огнището на инфекцията и избягване на предразполагащите фактори (студ, влага, физическа преумора). Също се прави и медикаментозна профилактика.

Сърдечни пороци. Те са вродени и придобити. Най-често срещаните вродени пороци са дефектите на междупредсърдната и междукамерната преграда. Дължат се на смущение при формирането на преградата между лявата и дясната сърдечна половина през зародишното развитие. Поради по-високото налягане, кръвта минава от лявата в дясната половина на сърцето. В големият кръг на кръвообращението навлиза по-малко кръв, докато в белите дробове навлиза прекомерно много кръв. Лечението е оперативно затваряне на получилия се дефект.

Придобитите сърдечни пороци най-често са следствие на хронично-рецивидиращ ревмокардит. Ревматичният възпалителен процес деформира клапите и стеснява отворите на сърцето. Разрушава се изпомпващата му функция и въпреки по-интензивната му работа се появява застой в малкият кръг и кръвообращението се нарушава.
Лечението е оперативно. Слагат се изкуствени клапи, осигуряващи нормалното движение на кръвта. Поставят се на мястото на увредените сърдечни клапи.сърдечни пороци

Исхемична сърдечна болест (в превод от гръцки исхемия означава намаляване или спиране на приток на артериална кръв). Тази болест обединява всички форми на недостатъчност при кръвоснабдяването на сърцето. Основното е несъответствието между нуждите и снабдяването на миокарда с кислород. Има две форми на болестта:
1. Гръдна жаба (ангина пекторис, стенокардия). Характерни са пристъпи на много силна болка в областа на сърцето, която е с продължение на няколко сикунди, до няколко минути. Обикновено се появява при силно психо-емоционално напрежение или физическа преумора. Дължи се на краткотрайно нарушаване на кръвоснабдяването на миокарда вследствие на спазъм. В около 95% от случаите, венечните артерии са с атеросклеротични промени.
2. Инфаркт на миокарда. Когато стенокардният пристъп продължи повече от 30 минути, настъпва инфаркт на миокарда. Той се появява когато се получи пълно запушване на венечна артерия поради наличието на тромб и съпътстващия спазъм. Тромбите се образуват в участъци с атеросклеротични промени (атеросклеротични плаки. В следствието на запушването на венечната артерия, умира участъкът от миокарда, снабдяван от нея с кръв. Основният симптом е силна болка зад гръдната кост. Предразполагащи фактори за възникването на миокарден инфаркт са – тютюнопушенето, психо-емоционалното напрежение, атеросклерозата и хипертонията.болести на сърцето

Лечението на исхемичната болест е хирургично или медикаментозно. Хирургичното се състой в заместването на тромбозиралия участък на венечната артерия със съдова протеза наречена (байпас). Прилагането на хирургично лечение значително намалява риска от инфаркт. Профилактиката включва задължително отказване на цигарите, ограничаване на психо-емоционалното напрежение и на факторите спомагащи за развитието на атеросклерозата.

Нарушение на ритъма на сърцето. Нарушенията могат да възникнат в резултат на ревмокардит, тиреотоксикоза, интоксикация (с прекалена употреба на кафе, никотин и алкохол), усложнение на миокардния инфаркт, след удар от мълния и от електричен ток. Камерното мъждене е най-тежкото смущение в ритъма на сърцето или това е така наречената фибрилация.

Лечение – съвременният лек е електрическа дефибрилация. Това включва използуването на електрически стимулатори, наречени пейсмейкъри. Това е електронен апарат със дълготрайни батерии, който се присажда под кожата върху гръдния мускул и чрез електрод дава импулси за съкращаване на сърцето.

Хипертония. Артериалната хипертония може да е симптом при болест на бъбреците, нервната и ендокринната система. При такива случай се нарича симптоматична.
Тя може да възникне и самостоятелно, без съпътстващо друго заболяване. Тогава се нарича хипертонична болест. Главната причина за поява на болеста е психо-емоционално пренапрежение. Това създава условие за повишена възбудимост на нервните центрове, регулиращи артериалното налягане. Заболяването протича в 3 етапа:
1. В началния стадий артериалното налягане се повишава под влиянието на силни емоции, злоупотреба с алкохол, цигари и др., но се нормализира с приемане на лекарства или спонтанно. Признаците са виене на свят, главоболие, шум в ушите, безсъние и сърцебиене.
2. През втория стадий артериалното налягане е трайно завишено, но лечението му за по-дълъг или по-кратък период подобрява състоянието на болния. Към гореспоменатите симптоми се прибавят продължителна болка в сърдечната област, задух, лесна уморяемост.
3. През третия стадий настъпват трайни промени в кръвоснабдяването на сърцето, бъбреците и мозъка. Не рядко заболяването се съчетава и с атеросклероза.
Лечението и профилактиката на хипертонията включва избягване на психо-емоционални напрежения, достатъчен сън и почивка, рационално хранене, физически упражнения и избягване на цигари и алкохол.болести на сърцето

Атеросклероза. Дължи се на наследствено обусловени нарушения на липидната обмяна. Увеличеното съдържание на някои липиди води до тяхното отлагане в стените на артериите и увреждането им. Те се уплътняват и на някои места се образуват атеросклеротични плаки. В 95% от случаите в плаките се образуват тромби, запушващи артериалния съд. Предразполагащи фактори за развитие на атеросклерозата са хиподинамията, затлъстяването, хипертонията, тютюнопушенето и емоционалният стрес. Атеросклерозата засяга предимно артериите на сърцето, мозъка, бъбреците и крайниците. Главните усложнения са миокардният инфаркт и мозъчният инсулт.

Мозъчният инсулт възниква по два начина – чрез тромбоза и спазъм на мозачната артерия или чрез спукването и с последващ кръвоизлив. Поради нарушение в кръвоснабдяването, засегнатият мозъчен участък умира. Настъпват парализи. Ако се засегнат жизненоважни нервни центрове, настъпва смърт.

Заболяване на вените. Това са трайно разширение на вените, като най-често се засягат долните крайници. Дължат се на вродена слабост на съдовата стена и на клапите. Предразполагащ фактор е продължителното стоене прав, без достатъчно движение. Често усложнение е ТРОМБОФЛЕБИТЪТ. Засегнатата вена става болезнена и на пипане е топла и плътна. Кожата над нея се зачервява и отича. Профилактиката изисква поставяне на краката на високо и носене на еластични чорапи.

Травми на кръвоносните съдове. Всяко едно нараняване на кожата, лигавиците, мускулите и вътрешните органи, уврежда кръвоносните съдове и води до кръвоизтичане. Кръвоизтичанията са вътрешни и външни. В зависимост от засегнатият кръвоносен съд са – капилярни, венозни и артериални. Капилярното кръвотечение е най-често при повърхностно нараняване на кожата. При венозното кръвотечение кръвта изтича равномерно на слаба струя, а при артериалното кръвта изтича на пулсираща струя.

Share Button
Обновено на: 28/10/2014 — 17:45

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme