Болести на половата система

Болести предавани по полов път (венерически болести). Най-сериозните сред тях са сифилисът, гонореята, гениталният херпес и СПИН.

Сифилис. Причинява се от бактерия, наречена бледа спирохета. Заболяването е хронично и протича в 3 стадии:сифилис
1 стадий – 3 – 4 седмици след половия акт със заразен партньор на външните полови органи се появява овална язва с диаметър 1 – 2 см. и твърдо дъно. Подуват се лимфните възли. Пет седмици след появата и язвата изчезва. Един месец по-късно започва втори стадий, за който е характерен появата на множество дребни обриви. Този стадий продължава до края на втората година от момента на заразяването. След безсимптомен период с продължителност най-малко една година започва трети стадий. През този период в кожата, лигавиците, костите, вътрешните органи се развиват възловидни образувания, наречени гуми. В резултат настъпват слепота, парализа и смърт. Сифилисът може да се предаде от бременната жена на плода. Лечението е много дълго и трудно. Излекуване може да се постигне само в първи и втори стадий.

Гонорея (трипер). Причинява се от бактерии наречени гонококи. Три дни след полово сношение със заразен партньор започва сърбеж, парене и болка на засегнатите лигавици и обилна гнойна секреция. Обикновенно засяга пикочния канал на мъжа и влагалището на жената. Ако не се лекува, постепенно обхваща семенните канали, респективно матката и маточните тръби, където причинява сраствания и като следствие на това – безплодие.трипер и генитален херпис

Генитален херпес. Причинява се от вирус. 1 – 2 дни след полово сношение по лигавиците се появяват мехурчета, които се пукат и остават ранички с диаметър 1 – 2 мм. Мястото е много болезнено. Температурата се повишава. След една седмица раничките заздравяват без белези, но вирусът остава в тялото и заболяването рецидивира. Гениталният херпес се предава от бременната жена на плода и може да предизвика слепота, глухота, умствени увреждания и дори смърт. Лечението облекчава симптомите, но не се постига пълно излекуване.

Синдром на придобита имунна недостатъчност СПИН. СПИН е най-тежкото заболяване предавано по полов път. Причинява се от вирус, който се съдържа в семенната течност, влагалищния секрет и секрета на правото черво. Вирусът паразитира в Т-лимфоцитите. Заразяване може да се осъществи и по извънполов път – чрез преливане на заразена кръв, а също и със замърсени с вируса инжекционни игли и спринцовки (например при наркомани). Заразената майка може да предаде болестта на детето по време на бременността, раждането или кърменето. Един месец след заразяването в кръвния серум се появяват антитела срещу вируса на СПИН т.е. заразеният става серопозитивен. Характерен е продължителният скрит стадий на болестта. Първите симптоми може да се появят от няколко месеца до няколко години след заразяването. Заболяването протича с висока температура, увеличение на лимфните възли, бронхопневмонии, прогресиращо изтощение и загуба на телесна маса. Завършва със смърт. До този момент не е открито лекарство за лечение на СПИН. Болестта е известна още като „Чумата на 20-ти век“.

Други инфекции на половата система. Възпалителните процеси в пикочния канал на мъжа и влагалището на жената могат да възникнат при инфектиране  и с други микроорганизми – трихомони, гъби, хламидии, микоплазми и др. Освен по полов път инфекцията може да се предизвика и по извънполов път, например къпане в басейни, използване на общи кърпи, бельо и др. Болните имат сърбеж и парене при уриниране. Общ симптом при жените е влагалищното течение (бяло течение), а при мъжете е изтичане на секрет от пикочния канал. При мъжете може инфекцията да протича безсимптомно, но и тогава те са източник на заразяване.хламидии микоплазама

Профилактика на болестите предавани по полов път. Няма предпазни средства, които да гарантират пълна сигурност при полово сношение. От всички използвани средства най-висока степен на защита осигурява презервативът. При неправилно поставяне обаче той може да се скъса или изхлузи. Най-добрата профилактика е половото общуване с един единствен здрав партньор. Опасността прогресивно нараства при безразборни полови контакти.

Тумори на матката. Биват доброкачествени и злокачествени. Най-честият доброкачествен тумор е миомата. Има кръгла форма и е с размер от орех до детска глава. Постоянни симптоми са обилната, продължителната и болезнена менструация, кръвоизливи и бяло течение с неприятна миризма.

Рак на матката. Най-важните симптоми са: кръвотечението и зловонното бяло течение. Заболяването прогресира бавно и може да завърши със смърт. За профилактика на рака на матката е задължително периодичното изследване на епителни клетки, взети с шпатула от маточния отвор.

Безплоден брак. Около 15% от брачните двойки са безплодни. Причините са по равно между мъжете и жените. Най-честите причини при мъжете са нарушения в образуването на сперматозоидите, а при жените нарушения в овулацията и непроходимостта на маточните тръби. Най-късно след втората година от брака съпрузите трябва да потърсят лекарска помощ. Съвременната медицина разполага с надеждни методи за лечение на безплодието – хормонално лечение, изкуствено оплождане ин витро и др.

Болести придобити по време на зародишното развитие. Най-често срещаните заболявания по време на зародишното развитие са хемолитична болест на новороденото, някои заразни болести и вродени дефекти на развитието (уродства).

Хемолитичната болест на новороденото възниква вследствие имунизация на майката срещу кръвногрупови антигени в плода, унаследени от бащата, но липсващи в нея. Най-често възниква при резус-несъвместимост, когато майката е резус-отрицателна, а детето е унаследило резус-фактора от бащата. Срещу резус-фактора на плода в организма на майката се образуват антитела, преминаващи през плацентата и разрушават еритроцитите му.

Към заразните болести се отнасят рубеолата и токсоплазмозата. Рубеолата се причинява от вирус. Ако бременната жена заболее от рубеола през първите три месеца на бременността, в плода възникват увреждания, водещи до развитие на вроден сърдечен порок, глухота и слепота. Вродената токсоплазмоза се причинява от едноклетъчен паразит, който преминава от майката в плода и причинява увреждания в мозъка, очите, увеличаване на черния дроб и слезката.

Вродените дефекти на развитието (уродства) засягат най-често лицето (заешка устна, вълча уста), крайниците (дефекти и сраствания на пръстите или липсата им), половите органи (задържане на тестисите в слабителните канали), храносмилателната система (срастване на хранопровода или ануса). Те могат да се дължат на интоксикация на бременната с алкохол, лекарства или имат наследствен характер. Много често причината остава неизяснена.рубеола токсоплазмоза урод

Share Button
Обновено на: 28/10/2014 — 17:58

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme