Биоценоза

Биоценози – Природни Съобщества

Нито една популация не може да съществува сама, изолирана от популациите на други видове. Зависимостта между популациите на животинските видове е резултат главно от хранителните взаимоотношения, които съществуват между тях. Индивидите от популацията на един вид използуват за храна индивидите от популацията на друг вид. Между популациите на растителните видове и популациите на растителноядните животни съществуват също хранителни взаимоотношения. Като резултат от тези взаимоотношения в природата се образуват група от популации на различни видове организми, наречени БИОЦЕНОЗИ (природни съобщества).

Терминът „биоценоза“ е въведен от К. Мьобиус през 1877 година. Той изучавал струпвания от стриди в Северно море и установил, че те не са случаен, механичен сбор, а много сложен комплекс от индивиди, в който съществуват сложни взаимоотношения.

Състав на биоценозата. Биоценозата включва популации на растителни видове, на животински видове и на микроорганизми. Популациите на растителните видове образуват ФИТОЦЕНОЗАТА в една биоценоза; на животинските видове – ЗООЦЕНОЗАТА, а на микроорганизмите – МИКРОБИОЦЕНОЗАТА.

 

Видове биоценози. В зависимост от разнообразието на видове във фитоценозата и зооценозата, биоценозите биват ПРОСТИ И СЛОЖНИ.

Простите биоценози имат беден видов състав. Малко на брой растителни видове служат за храна на малък брой видове растителноядни животни. Те от своя страна са храна за също така малък брой хищни видове. Такъв тип биоценози се срещат много рядко, обикновено на места с неблагоприятни екологични условия – целогодишно ниски температури, малко валежи, много продължителна нощ и други. Такива са например биоценозите в тундрата.

Сложните биоценози имат богат видов състав. Между популациите на различните видове съществуват сложни и разнообразни взаимоотношения. Това е причината тези биоценози да са много стабилни и лесно да понасят влошаване на екологичните условия. Този тип биоценози са характерни за територии с благоприятни екологични условия. Такива са биоценозите в екваториалната зона на Земята.

В зависимост от произхода им биоценозите се делят на естествени (природни) и изкуствени.

Естествените биоценози са възникнали по пътя на развитието на организмовия свят.
Изкуствените биоценози са създадени от човека. Такива са културните селскостопански насаждения (АГРОЦЕНОЗИ), овощните градини, пасищата, защитните растителни пояси.
Екологичен доминант. За да се изучи една биоценоза е необходимо да се познава нейният видов състав. Това е много трудно, особено в сложните биоценози. Тогава се използват екологичните доминанти. Това е един или малко на брой видове, които обикновено са част от фитоценозата. Те са или с много големи размери (например смърчови дървета) или с много висока плътност на популациите си. От тях зависят процесите, които се извършват в биоценозата.

Много често по доминанта се дава име на биоценозата. Например биоценоза букова гора, биоценоза иглолистна гора и т.н. Макар и рядко, екологичен доминант може да бъде и животински вид, особено ако индивидите са с големи размери.

 

Структура на биоценозата. Взаимната зависимост между популациите в биоценозата налага определен начин на разположение на индивидите един спрямо друг. Така се изгражда пространствената структура на биоценозата. Пространствената структура бива два вида – МОРФОЛОГИЧНА (определяща външния облик на биоценозата) и ФУНКЦИОНАЛНА (осигуряваща протичането на важните за биоценозата процеси). Морфологичната структура на биоценозата е ВЕРТИКАЛНА И ХОРИЗОНТАЛНА.

Вертикалната морфологична структура определя разположението на растителните индивиди един спрямо друг. За тях е характерна етжност. ФИГ. 2.1.

иглолистна гора

Най-високо развиват короните си светлолюбивите растителни дървесни видове – те образуват първия етаж на фитоценозата. По-ниско се разполагат сенкоиздръжливите растителни видове. Те образуват по-ниските етажи (втори и трети етаж). Най-ниско са разположени сенколюбивите растения, които образуват последния, най-ниския етаж (четвърти етаж). Етажността е резултат от приспособяването на фитоценозата към фактора светлина. Така се осигурява максимално използване на енергията на слънчевата светлина. Броят на етажите зависи от осветеността. Колкото тя е по-голяма, толкова повече етажи се формират. Най-голяма осветеност има в екваториалната зона. Затова горите там формират 11-12 етажа. В умерените зони (например в България) гората формира 4 етажа. В тундрата светлината е още по-малко и гората формира само 2 етажа. Етажността на зооценозата не е ясно изразена. Причината е в подвижността на животинските видове, както и факта, че не зависят от светлината така, както растенията.

Хоризонталната морфологична структура е резултат главно от хранителните взаимоотношения в биоценозата. Най-малката структурна единица на хоризонталната структура се нарича КОНСОРЦИЯ. Консорциите биват три вида: индивидуална, популационна и синузиална.

дървоИндивидуалната консорция представлява един индивид (най-често растителен; по изключение животински), наречен ядро на консорцията, и индивиди от много други видове, които го използват като източник за храна или като укритие – наричат се консорти ФИГ 2.2. Например в една смесена широколистна гора всяко едно дърво – например дъб и свързаните с него индивиди представляват отделна индивидуална консорция.

 

Популационната консорция представлява всички индивидуални консорции, на които ядрото е от един вид. Например в смесената широколистна гора има популационна консорция на дъба, на брезата, бряста и др.

Синузиалната консорция обединява популационните консорции на видове от една и съща растителна форма.

Растителните форми са дървесна, храстовидна и тревиста. Например в горите на България популационните консорции на дъба, бряста и брезата образуват синузиалната консорция на дървесните видове.

Share Button
Обновено на: 07/11/2014 — 10:15

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme