Антракс. Антраксен бацил (Bacillus anthracis)

Семейство: Bacillaceae.
Род Bacillus. B. Аnthracis
Род Bacillus – аероби (+O2)

  • B. anthracis
  • B. cereus (патогенен)

 

В този род са включени строго аеробните и факултативно анаеробните бактерии, които имат способността да образуват спори.

 

антраксАнтраксен бацил (Bacillus anthracis)
Отнася се към особено опасните заболявания известни от древни времена. Неговият причинител е наблюдаван микроскопски за пръв път от А. Полендер през 1949 г. Открит от Роберт Кох през 1876 г. Изолира го в чиста култура и открива способността му да образува спори. Луй Пастьор създава първата противоантраксна ваксина.

 

Морфология
Грам положителна / + / права или леко огъната пръчица. Клетките му се разполагат във верижки (бамбукова пръчка). Притежават по една централно разположена, недеформираща спора. Притежава капсула обща за няколко бактерии.

 

Културелни свойства и биохимична производителност

Аероб и факултативен анаероб. Оптимална температура за развитие 35 – 37 градуса и pH 7,2 – 7,6. Не е взискателен и се развива на обикновени хранителни среди. На МПА вирулентните щамове дават неправилно кръгли, непрозрачни, грапави R-колонии “лъвска грива” с неравни краища. При посявка на МПБ антраксния бацил не мъти средата, а расте, като образува утайка на дъното (като парченце памук, потопен в средата). При посявка на бод в месопептонов желатин и култивиране на стайна температура (20 – 22 градуса) след 2 до 5 дни дава характерен растеж с вид на “обърната елха”, с последващо фуниеобразно втечняване на желатина.

По-голямата част от антраксните щамове разграждат до киселина без газ глюкоза, малтоза, захароза, фруктоза и др. Антраксния бацил хидролизира нишесте. Не образува индол и не разгражда урея. Част от щамовете образуват сероводород.

 

Антигенна структура

  • Капсулен антиген (D-глутамилполипепдид) – предпазва от фагоцитоза. Необразуващите капсула антраксни щамове са слабо вирулентни.
  • Соматичен полизахариден антиген
  • Екзотоксин – той се състои от 3 компонента

– Фактор предизвикващ оток (едема фактор) аденилатциклаза

– Летален фактор, причинява смъртта на мишки

– Протективен антиген, имащ силни имуногенни свойства

 

Епидемиология, патогенеза и клинична картина

Антраксът е зооноза. Източник на заразата за хората са болните или умрели от антракс животни (тревопасни селскостопански животни овце, крави, коне, свине и др.), както и продукти или суровини, получавани от тях (месо, кости, кожи, вълна, козина и др.).

Главните пътища за предаване са:

контактен – при хора, имащи непосредствен контакт с болни животни

аерогенен – при вдишване на прах, съдържащ антраксни спри, от хора, обработващи кожи, вълна, четина и др.

алиментарен – при консумиране на месо от болни животни

Входни врати за инфекцията са кожата, горни дихателни пътища, тънки черва.

Инкубационния период на антракса е средно от 1 до 8 дни. Различават се 4 различни форми.

1) Кожна форма – засега обикновено кожата на ръцете, лицето и шията. Образува се пустула с кървенисто-виолетов цвят “синя пъпка”. След пукването и се образува некротична язва. Освен кожата антраксът може да засяга и лигавиците на устната кухина, носа, очите и тогава той протича много тежко.

2) Белодробна форма – тя протича като тежка пневмония с отделяне на пенести кървави храчки и висока температура. При нея може да се развия белодробен оток, хеморагичен медиастинит и шок.

3) Чревна форма – тя се изразява като много тежък гастроентерит с кървавослузна диария, силна интоксикация и висока температура

4) Септична форма – тя може да се развие първично или вторично в хода на другите форми на антракса. Протича много тежко с развитие на септични огнища в белите дробове, менингитите, червата и др. Температурата е висока. В кръвта, ликвора и паренхимните органи се откриват антраксни бацили.

 

Ваксина: жива ваксина (само при епидемични ситуации)

 

Микробиологична диагноза

Материали за изследване: от болни са: съдържимото от везикули, пустули, язви, храчки, фецес и кръв. При смъртни случаи се вземат кръв, късчета черен дроб и слезка и др. Могат да бъдат изследвани хранителни продукти, почва, кожа, вълна, вода.

Микроскопско изследване: Приготвят се препарати по Грам, по Клет и по Романовски-Гимза

Културелно изследване: Правят се посевки на обикновени твърди и течни хранителни среди, на кръвен агар.

Биологично изследване: Най-чувствителни на антраксната инфекция са белите мишки, морските свинчета и зайците. Мишките се заразяват подкожно (с първичния материал за изследване или с изолираната чиста култура). Те развиват сепсис и умират още на първите 24 – 48 часа.

Серологично изследване: Преципитация на Аscoli – доказване на антиген в екстракт от болно животно

 

Химиотерапия

Важно е антибиотичната терапия да започне рано, тъй като заболяването е остро. Използва се терапевтично пеницилин, тетрациклин, еритромицин, клиндамицин и други.

Share Button
Обновено на: 01/09/2014 — 10:32

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme