Акантамебиоза. Церебрална форма на Акантамебиоза. Очна форма на Акантамебиоза

Определение. Акантамебиозата е протозооза, която поразява най-често централната нервна система (ЦНС), зрителните и дихателните органи.

 

Етиология. Причинява се от акантамеби от род Acantamoeba. Има 5 патогенни вида акантамеби: A. castelani, A. culbertsoni, A. hatchetti, A. polyphaga, A. rhysodes.

 

Акантамебите имат две форми: трофозит и циста.

  • Трофозоитите са предимно с полигонална форма и размери от 7,2 до 45µм. с един или повече псевдоподи и тънки, нишковидни като бодли микропсевдоподи (аканто-поди). Ядрото е кръгло и поресто с централно разположена плътна нуклеола. Притежава многобройни хранителни и една съкратителна вакуола.
  • Цистите са едноядрени с размер от 9-27µм. Формата им е триъгълна или четириъгълна, а понякога и звездовидна форма. Младите цисти са с кръгла форма и тънка обвивка. Зрелите цисти имат полигонална форма с двойна набръчкана обвивка, в която се виждат няколко пори. През една от тези пори излиза амебата при ексцитирането си.

 

Биологичен цикъл. Акантамебите има два основни стадия: трофозит и циста. Придвижват се бавно, чрез плъзгащи движения. Размножават се чрез бинарно делене. Имат различна органна локализация и проявяват клиничен полиморфизъм.

 

Епидемиология. Широко разпространени в почвата и различни водни басейни. Акантамеби са открити и в морската вода, термални извори, контактни лещи, вентилационни системи, почва, бутилирана минерална вода, въздух, зеленчуци, гъби, риба, птици, влечуги и др., както и от горните дихателни пътища на хора – здрави носители.

Входна врата – респираторните органи, травмирана кожа, урогениталната система, очната роговица, и др. Няма данни да се предава от човек на човек.

 

Патогенеза. Акантамебите най-често поразяват Централната Нервна Система (ЦНС), зрителните, дихателните органи, очите, кожата, лимфните възли, бъбреците, панкреаса. Пораженията в главния мозък са под формата на субакутен или хроничен грануломатозен амебен менингоенцефалит (ГАЕ). Установява се едем на главния мозък и енцефаломалация с огнищна хеморагична некроза. В поразените участъци се откриват множество трофозоити и цисти, инфилтрация от лимфоцити, плазмоцити, макрофаги, гигантски клетки и еозинофили.

 

АкантамебиозаКлинична картина. Инкубационен период е неизвестен, но се предполага, че са необходими няколко седмици или месеци. Механизмът на заразяване е въздушно-прахов, кожно–лигавичен, покривен, хематогенен. Клиничните симптоми се развиват бавно. Наблюдават се кожни поражения. Няколко дни преди неврологичната симптоматика се появяват кожни нодули.

Установява се и неврологична симптоматика – повишена възбудимост, халюцинации, дезориентираност, сомноленция, повишена температура, вратна регидност, главоболие, двойно виждане и неадекватно поведение. Обикновено всички тези симптоми се развиват на фона на друго тежко заболяване и имунодефицит.

Очни поражения – акантамебите причиняват сериозни увреждания на роговицата, в резултат на носенето на контактни лещи. Носещите контактни лещи обикновено се заразяват като използват нестерилни контейнери, промиване с водопроводна вода, пипане със замърсени с прах ръце. Възпалението води до нарушаване на зрението и слепота.

 

Диагностика.

Материали за изследване – ликвор, урина, биопсичен материал от респираторния тракт, от кореята, от кожните нодули, от кожната язва чрез остъргване, промивен разтвор за лещи, самите лещи и постмортален материал от главен мозък, от дихателни органи и др.

Микроскопско изследване – нативен препарат от ликвор и откриването на бавно подвижни амеби.

Оцветяване по Heidenhain и с трихром;

Културелна диагностика и инокулиране на клетъчни култури;

Заразяване на опитни животни;

Хистологични изследвания на поразени участъци;

Share Button
Обновено на: 25/10/2014 — 09:35

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme