Ахименес

Профил на цветето Ахименес (Achimenes)

Ахименесът е от сем. Геснериеви . Той е родственик на глоксинията и африканската теменужка. Съществуват над 30 разновидности – както храстовидни, така и каскадни с различна окраска на листата и цъфтеж. Ахименесът се отглежда заради красивите фуниевидни цветчета, които образува, както и заради обилния му цъфтеж.

Произход: Родината му е тропическа Америка и по точно Мексико и Гватемала.

АхименесОписание: Ахименесът е многогодишно тревисто растение. На височина достига до 40-60 см. Има продълговати, яйцевидни листа, назъбени по краищата. Те са оцветени при различните видове от светло до тъмно зелено. Срещат се и видове с бронзов или червеникаво-кафяв оттенък. Цветчетата на ахименеса имат фуниевидна форма. Цъфти в бяло,червени, синьо-лилаво и розово. Макар и по-рядко се срещат и жълти ахименеси. Цъфти обилно от края на май до октомври.

Температура: Оптималната температура за отглеждане на ахименесът през лятото е около 20 градуса. През зимата саксиите с ризоми трябва да се съхраняват при температура около 15 градуса, но не по-ниска от 10 градуса на тъмно място.

Светлина: Обича ярката разсеяна светлина без преки слънчеви лъчи.  При пряко слънчево огряване има риск от изсъхване на листата и загуба на декоративния му вид. Най-добре се чувства на северни и източни изложения. Ако му се осигури засенчване и постоянна влага може да живее и на южни и западни изложения.

Поливане:  През лятото и докато цъфти, ахименесът се полива редовно, но без да се прекалява. Трябва да се внимава да не попада вода върху листата, които са мъхести и има опасност от покафеняването им. Използва се престояла вода със стайна температура.  След опадането на листата му и подготовката му за покой през октомври, поливането силно се редуцира и се полива рядко, колкото да не засъхне съвсем почвата.  През февруари саксията се поставя на топло и светло място и поливането постепенно се увеличава след поникването на новите растения.  Обича умерена въздушна влажност като през активния период листата не трябва да се мокрят и пулверизират.

АхименесСубстрат и засаждане: Ахименесът има плитка коренова система, поради което трябва да се избират по-плитки и широки саксии с добър дренаж. Ризомите се засаждат близо до повърхността през януари-февруари. Добре е всяка година старото растение да се разделя на 2-3 понеже грудките са се удвоили и поникват прекалено много растения, които не се чувстват добре. Почвата трябва да бъде лека и съставена от листовка, торф, пясък и угнил тор.

Торене: Тори се през периода на вегитация цъфтеж веднъж на 2 седмици с торове за цъфтящи растения с повишено съдържание на калий и микроелементи.

Размножаване: Може да се размножава чрез семена, ризоми и резници. Чрез резници се размножава през пролетта и началото на лятото като се избира резник с дължина 5-10 см., като на него трябва да има 3-4 двойки листа. Отрязването трябва да стане на 0.5 – 1 см. под последната двойка листа. Последните 1-2 двойки листа се отстраняват напълно, а дължината на останалите се скъсява наполовина. От пазвите на отстранените листа се очаква да се появят новите коренчета. Растението се потопява във вода като и се поставя на топло, светло и сенчесто място. След появата на коренчетата и нарастването им до 3-4 см. се засажда в подходящ субстрат. Приготвеният резник може направо да се засади в почва след отстраняването на 2-те двойки листа. Тогава е препоръчително използването на мини парниче, като всеки ден резника трябва да се проветрява за кратко. След поникването на коренчетата проветряването се увеличава и резника се подготвя за постоянно засаждане. След пълното му адаптиране се засажда в постоянната си саксия.
През февруари ахименесът може да се размножава чрез разделяне на ризомите на старото растение. Те се изваждат от старата почва и се разделят внимателно. Засаждат се в новата саксия, която трябва да е добре дренирана и напълнена с подходящ субстрат. Ризомите се подреждат върху субстрата и се покриват с още 2 см. почва, която леко се навлажнява. Почвата се поддържа леко влажна до поникването на младите растения. След това поливането постепенно се увеличава като към нормален режим на поливане се преминава, когато младите растения стигнат височина около 3 см. Тогава може да се премине и към пензиране, за да се оформи добре развито и разклонено растение. Има видове ахименес, които не е желателно да се пензират.

Болести и вредители: Белокрилка, листна и щитоносна въшка, трипс и акари.

Share Button
Обновено на: 24/10/2014 — 07:24

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme